Мушкато

Как спомня ми прозореца на баба,
и малката къщурка с цветето само.
Де вятърът полюшва със крилата си,
и скрито си мечтае за слънчево везмо.

Ухае в стаята позната уютна тишина,
и модър заник се гуши по листата му.
Тук всеки миг навява сутрин ведрина,
а вечер мушкатото на баба ми се радва.



художник на картината- Димитър Добрев


Рецензии