Нина Хабиас Мы не состаримся вместе Ний няма заедн

„МЫ НЕ СОСТАРИМСЯ ВМЕСТЕ...”
Нина Петровна Хабиас (1892-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НИЙ НЯМА ЗАЕДНО ДА ОСТАРЕЕМ

Ний няма заедно да остареем,
суетен и неверен мой,
с хоботчетата си бележи месец
годините, бакърени на вкус.
Любовната оскъдна чаша
не ще сведа до трепетна черта
и името на пламналата Хабиас
на кръста сух ще прочетат.


Ударения
НИЙ НЯМА ЗАЕДНО ДА ОСТАРЕЕМ

Ний ня́ма за́едно да остаре́ем,
суе́тен и неве́рен мо́й,
с хобо́тчетата си беле́жи ме́сец
годи́ните, бакъ́рени на вку́с.
Любо́вната оскъ́дна ча́ша
не ште́ сведа́ до тре́петна черта́
и и́мето на пла́мналата Хабиа́с
на кръ́ста су́х ште прочета́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Нина Хабиас
МЫ НЕ СОСТАРИМСЯ ВМЕСТЕ...

Мы не состаримся вместе,
О суетный, неверный друг,
Хоботками отмечает месяц
Медные на вкус года.
Любви скудеющую чашу
Не донесу до трепетной черты
И имя горькое сожженной Хабиас
На сухоньком кресте прочтут.

               1925 г.




---------------
Руската поетеса Нина Хабиас (Нина Петровна Комарова-Оболенская/ Хабиас) е родена на 25 юни/6 юли 1892 г. в Москва. Завършва Смолненския институт в Петербург (1911 г.) и юридическия факултет при Висшите женски курсове в Москва (1914 г.). Работи в Комитета за ликвидация на неграмотността в Иркутск, прехранва се с преводи. Твори в литературното направление футуризъм, в основата на поезията й стоят порнографски, еротични и любовни мотиви. В периода 1921-1924 г. публикува стихове в три литературни сборника, сред които „Отчетный сборник стихов группы иркутских поэтов на 1921 год”. Авторка е на стихосбирките „Стихетты” (1921 г.) и „Стихи” (1926 г.). Арестувана е няколко пъти – през 1922 г. лежи два месеца в затвора по обвинение за нецензурни фрази в първата й стихосбирка, а през 1937 г. е осъдена на 10 години с обвинения за антисъветска агитация. Затворена е в лагерите на Сибир, а през 1937 г. е интернирана в Тюркменистан. Умира в края на 1943 г. в гр. Мари, Тюркменистан. Реабилитирана е през 1989 г.