След всичко онова, изпепелено между нас,
оставам в теб и за следващите бели нощи.
Когато ще съм друга в`всеки следващ час.
От сърцето ти ще съм си тръгнала. Но има още.
Ще пиша всеки нов куплет даже и на сън.
Ще нощувам с него. За да имам… После.
Постепенно във съня ти бавно ще умирам,
а будна ще се раждам. До следващо среднощие.
Ще отхвърля спомени за всеки миг живян,
където рана бил си и нека у мене не кърви.
И всяка утрин рано себе си ще благославям,
че мен има, но че съм без теб и тъй не ме боли.
И няма да те търся. Без памет за завръщане.
Страницата ти затворих от прочетената книга.
Сълзите ли?.. И тях зарових в пепел в ъгъла,
че недостоен бе от любовта ми още да отпиваш.
Сега е друго. И светът ми е щастлив със мен.
Пеперуди пъстрят се из косите ми смолисти.
И очите ми се смеят както много преди теб.
Душата ми е волна птица, а сърцето ми е песен.
След теб
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114062708540
Свидетельство о публикации №114062708540
Рецензии