Виктор Тепляков Любовь и ненависть Любов и ненавис

„ЛЮБОВЬ И НЕНАВИСТЬ”
Виктор Григорьевич Тепляков (1804-1842 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ

Когато вятърничавият пир край теб
с изкуствен блясък в пошла веселба мъждука,
велможи, богаташи, светски пърхащ дреп
нищожния си пъстър рой досадно фукат,
ти помниш ли, че там, от жребий обладан,
и мрачен, и възторжен, роб и повелител,
змия ли, гълъб ли, дух зъл или разбран,
те следва бодро невидим в тълпата зрител?

Приятел верен щом болееш с вярност ти,
за теб към този божи свят любов ще плисне,
ще очарова райския ти сън с мечти
и към възглавницата с блян ще се притисне...
Един могъщ от край далечен властелин
с венец рубинен, в огнена порфира
пред теб ще се явява тайнствено-самин
в чертози светли на лазурен свят ефирен.

Той в глуха нощ ще тръгне с теб към прежен ден,
погром на царства, хаос див ще ти покаже
и как човекът чезне, жалко заслепен,
сред бездните на тлен, под нокти вражи.
При морски цар в дълбоководния търбух
коралови дворци ще посетите вие;
в планинската утроба, пазена от дух,
изчезнали съкровища ще ти разкрие.

С надоблачни градини ще те възхити,
където любовта в сърцата ни не чезне,
във вечен танц над ангелски гнезда лети;
с небесни рози без бодли, с рубини звездни...
Но ако, прелъстена в светски суети,
не дойдеш и, отхвърлила високи страсти,
затвориш свойта гръд... – любов затваряш ти,
ще бъдеш смазана от мойта власт ужасна!

Като мъстител демон аз ще разруша
и ум, и прелест в теб, ще срина образ жалък –
в тълпа с поклонници горката ти душа
до край пронизана от моя поглед жарък.
В съня ти моят кикот ще те ужаси,
с искри червени същността ти ще залее,
ръка оловна над лика ти ще виси,
под нея кански студ сърце ще завладее.

Сред див бор ще те пренеса, ще сме заслон
и над сърцето ти като змия ще властвам,
към твойте устни ще се впия с дълъг стон,
в гръдта ти ще взривя мечтата сладострастна.
Ала напразно знойни тайни ще кипят...
Душата моя, болна от жестока мъка
за таз несподелена страст, с отровен ад
в гръдта, когато се събудиш, ще е тука!


Ударения
ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ

Кога́то вя́търничавият пи́р край те́б
с изку́ствен бля́сък в по́шла веселба́ мъжду́ка,
велмо́жи, богата́ши, све́тски пъ́рхашт дре́п
ништо́жния си пъ́стър ро́й доса́дно фу́кат,
ти по́мниш ли, че та́м, от жре́бий облада́н,
и мра́чен, и възто́ржен, ро́б и повели́тел,
змия́ ли, гъ́лъб ли, дух зъ́л или разбра́н,
те сле́два бо́дро невиди́м в тълпа́та зри́тел?

Прия́тел ве́рен што́м боле́еш с вя́рност ти́,
за те́б към то́зи бо́жи свя́т любо́в ште пли́сне,
ште очаро́ва ра́йския ти съ́н с мечти́
и към възгла́вницата с бля́н ште се прити́сне...
Еди́н могъ́шт от кра́й дале́чен властели́н
с вене́ц руби́нен, в о́гнена порфи́ра
пред те́б ште се явя́ва та́йнствено-сами́н
в черто́зи све́тли на лазу́рен свя́т ефи́рен.

Той в глу́ха но́шт ще тръ́гне с те́б към пре́жен де́н,
погро́м на ца́рства, ха́ос ди́в ште ти пока́же
и ка́к чове́кът че́зне, жа́лко заслепе́н,
сред бе́здните на тле́н, под но́кти вра́жи.
При мо́рски ца́р в дълбоково́дния търбу́х
кора́лови дворци́ ште посети́те ви́е;
в плани́нската утро́ба, па́зена от ду́х,
изче́знали съкро́вишта ште ти разкри́е.

С надо́блачни гради́ни ште те възхити́,
къде́то любовта́ в сърца́та ни не че́зне,
във ве́чен та́нц над а́нгелски гнезда́ лети́;
с небе́сни ро́зи без бодли́, с руби́ни зве́здни...
Но ако, прелъсте́на в све́тски суети́,
не до́йдеш и, отхвъ́рлила висо́ки стра́сти,
затво́риш сво́йта гръ́д... – любо́в затва́ряш ти́,
ште бъ́деш сма́зана от мо́йта вла́ст ужа́сна!

Като́ мъсти́тел де́мон а́з ште разруша́
и у́м, и пре́лест в те́б, ште сри́на о́браз жа́лък –
в тълпа́ с покло́нници горка́та ти душа́
до кра́й прони́зана от мо́я по́глед жа́рък.
В съня́ ти мо́ят ки́кот ште те ужаси́,
с искри́ черве́ни съштността́ ти ште зале́е,
ръка́ оло́вна над лика́ ти ште виси́,
под не́я ка́нски сту́д сърце́ ште завладе́е.

Сред ди́в бор ште те пренеса́, ште сме засло́н
и над сърце́то ти като́ змия́ ште вла́ствам,
към тво́йте у́стни ште се впи́я с дъ́лъг сто́н,
в гръдта́ ти ште взривя́ мечта́та сладостра́стна.
Ала́ напра́зно зно́йни та́йни ште кипя́т...
Душа́та мо́я, бо́лна от жесто́ка мъ́ка
за та́з несподеле́на стра́ст, с отро́вен а́д
в гръдта́, кога́то се събу́диш, ште е ту́ка!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Тепляков
ЛЮБОВЬ И НЕНАВИСТЬ

Когда вокруг тебя, средь ветреных пиров,
Веселья пошлого морозный блеск мерцает,
Вельможа и богач, и светских мотыльков
Ничтожный, пестрый рой докучливо мелькает, –
Ты помнишь ли, что там, как жребий над тобой,
Угрюм иль радостен, твой раб иль повелитель,
Змеей иль голубем, дух злой иль добрый твой,
Повсюду бодрствует, в толпе незримый зритель?..

Твой друг, когда по нем душа твоя болит,
Наполнит для тебя весь божий мир любовью,
Мечтами райскими твой сон обворожит,
Как дух мелодии приникнет к изголовью...
Далекой области могучий властелин,
В венце рубиновом и в огненной порфире,
Тебе предстанет он таинственно-один
В чертогах радужных, в лазоревом эфире.

В глухую ночь времен с тобой проникнет он,
Тебе в хаосе их покажет царств паденье
И то, чем человек столь жалко ослеплен, –
В пучине тленности, в когтях уничтоженья.
Он тайны чудные царю морских валов
Открыть в коралловых дворцах тебе прикажет;
Тебе в утробе гор, под стражею духов,
Миров исчезнувших сокровища покажет.

К садам надоблачным восхитит он тебя,
Туда, где от любви сердца не увядают;
Где гнезда ангелов над морем бытия
В шипках небесных роз, в рубинах звезд сияют...
Но, если светскою прельстившись суетой,
Ты не поймешь меня и для высокой страсти
Закроешь грудь свою... страшись! я недруг твой;
Тебя подавит гнет моей волшебной власти!..

Твой ум, твою красу, как злобный демон, я
Тогда оледеню своей усмешки ядом;
В толпе поклонников замрет душа твоя,
Насквозь пронзенная моим палящим взглядом.
Тебя в минуты сна мой хохот ужаснет,
Он искры красные вокруг тебя рассеет;
Рука свинцовая дыханье перервет,
Мертвящий сердцем хлад под нею овладеет.

С тобой я в дикий бор, как вихрь, перенесусь,
Вкруг сердца огненной опутаюсь змеею;
В него, в твои уста медлительно вопьюсь,
Грудь сладострастною воспламеню мечтою.
Но тщетно знойные желанья закипят...
Больной души моей жестокое томленье,
Отрава ревности, напрасной страсти ад
Наполнят грудь твою в минуту пробужденья!..

               1832 г.




---------------
Руският поет и пътешественик Виктор Тепляков (Виктор Григорьевич Тепляков) е роден на 15/27 август 1804 г. в гр. Твер. Учи в пансиона за благородници към Московския университет. През 1820 г. е юнкер в Павлоградския хусарски полк, откъдето през 1825 г. излиза в оставка като поручик. Публикува стихове в издания като „Московский Телеграф”, „Литературная Газета”, „Новости Литературы”, „Северная Пчела”, „Отечественные Записки” и др. През 1826 г. лежи в Петропавловската крепост като член на масонска ложа и симпатизант на участниците във военния бунт. През 1828 г. провежда археологически търсения в Южна Русия, през 1829 г. организира археологически разкопки в българския град Варна и в различни райони на Мизия и Тракия, а през 1834 г. в Гърция и Турция. Резултатите от неговите изследвания са публикувани във в. „Одесский Вестник”, а след това препечатани в различни европейски списания. Пътешества из различни страни на Европа, Африка и Мала Азия, като няколко пъти е сътрудник и чиновник за особени поръчения към дипломатически мисии на Русия. Разговаря свободно на няколко европейски езика. Автор е на стихосбирките „Стихотворения Виктора Теплякова ” (1832 г.), „Фракийские элегии” (цикъл в „Одесский Альманах”, 1836 г.), „Стихотворения”, т. 2 (1836 г.) и на книгите с пътеписи, очерци и археологически бележки „Отчет о разных памятниках древности открытых и приобретенных в некоторых местах Болгарии и Румелии” (1829 г.) и „Письма из Болгарии” (1833 г.). Умира на 9 октомври 1842 г. в Париж.