Христо Славов - Вечер 2, перевод

Заслизах по старата пътека,
стада жътвари и коли.
След багрите  на залеза, полека,
дойдоха първите звезди...

Проблесна и луната виторога,
и плисна в сините води,
засвети ни изпратена от Бога,
със свойта свита от звезди!

Изчезнаха от погледа  нивята,
зави се селото с тъма...
Дойдоха самодивите в реката,
с разплетени от вятъра коси...

Умората се спусна  над селото,
затвори то за сън очи...
и засънува то горкото,
до утрото, до първите петли!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Опять в работе старая дорога
Жнецы, телеги и стада
И гаснет день над миром понемногу
Сияет первая звезда.

Вот и луна мелькнула круторога
Плеснула в реку серебра
Осветит мир по Воле Бога
И так до самого утра.

Ещё чуть-чуть и я глаза закрою
Сегодня, братцы я устал
А вербы  феи над рекою
Им ветер косы растрепал

Село всегда в проблемах и работах
Успеть до зимних холодов
И лишь одна сейчас у нас забота
Поспать до первых петухов