Величка Петрова - При мен ли се връщаш стара любов

При мен ли се връщаш стара любов?
Истински целиш сърцето.
Пристъпваш небрежен, горд, но готов
да ми даряваш планети.

При мен ли се връщаш, с нова любов?
Нахален и дързък се смееш.
Гласът ти, нега на вятър суров,
ума ми неверен пилее.

Погледът дебне по мъжки свенлив,
по мъжки и весел и важен,
че въздухът помежду ни игрив,
бляска в светкавица даже.

Готова съм, стреляй жива любов,
блуднице, вълчице, страшна.
По устните лепнеш с копнежа ми нов
и гониш живота ми прашен.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)
 
Ко мне возвратилась старая любовь

Зачем вернулась старая любовь?
И бьёт по сердцу – нет удобней цели
Небрежен, горд дарить уже готов
Планеты, горы, реки, параллели.

Меня не уж-то снова полюбил
Нахален, дерзок и улыбчив
Запел и ветер даже дуть забыл
И где мой ум вести себя прилично?

Твой взгляд по мне прошёлся по-мужски
Настойчив, весел, безусловно важен
И воздух между нами за искрил
И молнии сверкнули даже.

Готова я любить хоть расстреляй
Волчица страшная блудница
Ты губ своих прекрасных не лишай
Жизнь всё равно когда-то прекратиться