Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Радуга
Реет и невольно
Вспоминает птица
Ветер, колокольни,
И роса искрится…
Нет быстрей дороги
Чем дорога сердца
Реки и пороги
А куда им деться?
Дождь слепой и дерзкий
Рассыпает туча
Солнца лучик нежный
Яркий и могучий…
Будет мир жестокий
Радугой сиять
Ребёнок лучеокий
Солнца и дождя.
Величка Петрова - Дъга, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2014
Свидетельство о публикации №114062201964
Свидетельство о публикации №114062201964
Рецензии