Как поздно вы целуете меня...

           http://www.stihi.ru/2012/11/04/4627
           Владимир Башев (вольный перевод с болгарского)

Как  поздно всё-таки  целуете  меня,
Мучительно  глазами ищите.
Блестят в  них две  слезинки, как  из  хрусталя,
Готовые  сорваться  искренне:
"Простите мне, что  вас  тогда  не поняла…"

Я  вас  целую,  мне  так  спокойно,
Но  нет   в  душе   того   любовного  тепла,
Прощайте,  ухожу…  довольно…

И  движусь  тенью,  вдоль,  при  свете  фонаря,
Я  на  фасаде -  большой  и  добрый.
Лишь  мысль  одна  всё  давит,  мучает  звеня,
Нас  с  нею  скроет подъезд  тот  тёмный –
Как  поздно всё  ж  поцеловали  вы  меня…

*************************************************


Владимир Башев
КАК КЪСНО ВСИЧКИ ВИЕ МЕ ЦЕЛУВАТЕ
               
Как късно всички вие ме целувате…
Очите ви мъчително ме търсят,
уголемяват се, лъщят като сълзи,
готови всеки миг да се търкулнат –
               прости, че някога бях лоша,
               не те повярвах
               и не те разбрах…
Простени сте. Целувам ви спокойно.
Отивам си и уличните лампи
по гладките фасади ме рисуват
висок
и неестествено добър.
Но скоро всички сенки
се скъсяват,
потъват в тъмен вход,
изкачват стълби
и се събират във една ръка,
коята тъжно движи своя молив:
Как късно всички вие ме целувате…