Клара Арсенева Фонари висели на улице недлинной Мя

„ФОНАРИ ВИСЕЛИ НА УЛИЦЕ НЕДЛИННОЙ...”
Клара Соломоновна Арсенева-Букштейн (1889-1972 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МЯРКАТ СЕ ФЕНЕРИ НА УЛИЦАТА КЪСА

Мяркат се фенери на улицата къса,
здрачът стана кратък, по-уханни дните.
С рибени опашки глината поръсил,
белите фасади разкраси строител

и тераса вдигна над крайбрежна пустош,
ярките лалета огради със сиво.
Само път крайморски погледа обръща
и надува свирки ивица мъглива.

Светлокос приятел уморено рече:
„Разкажи за кулите в града задморски,
как сред долината черен нефт протече
и жълтее в храма златоносен восък.”


Ударения
МЯРКАТ СЕ ФЕНЕРИ НА УЛИЦАТА КЪСА

Мя́ркат се фене́ри на у́лицата къ́са,
здра́чът ста́на кра́тък, по́-уха́нни дни́те.
С ри́бени опа́шки гли́ната поръ́сил,
бе́лите фаса́ди разкраси́ строи́тел

и тера́са вди́гна над крайбре́жна пу́стош,
я́рките лале́та огради́ със си́во.
Са́мо пъ́т краймо́рски по́гледа обръ́шта
и наду́ва сви́рки и́вица мъгли́ва.

Светлоко́с прия́тел уморе́но ре́че:
„Разкажи́ за ку́лите в града́ задмо́рски,
ка́к сред долина́та че́рен не́фт проте́че
и жълте́е в хра́ма златоно́сен во́сък.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Клара Арсенева
ФОНАРИ ВИСЕЛИ НА УЛИЦЕ НЕДЛИННОЙ...

Фонари висели на улице недлинной,
Дни душистей стали, сумерки короче.
Рыбьими хвостами, всплесками из глины,
Белые фасады разукрасил зодчий;

Выдвинул террасу на пустое взморье,
Вычернил решетки цветников тюльпанных.
Только путь приморский пропадал во взоре,
И свистки кричали в полосе туманной.

Друг светловолосый говорил устало:
„Расскажи о вышках в городе заморском,
Как одна долина нефтью протекала,
И в червонном храме светят желтым воском”.




---------------
Руската поетеса и преводачка Клара Арсенева (Клара Соломоновна Арсенева-Букштейн) е родена през 1889 г. в гр. Тифлис (Тбилиси), Грузия. Първите й поетични публикации са от 1913 г. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Публикува стихове в списания и антологии като „Восемьдесят восемь современных стихотворений, избранных З. Гиппиус”, „Рудин”, „Журнал журналов” и др. Превежда на руски поезия от арменски, грузински и френски поети. Авторка е стихосбирките „Стихи о жизни” (1916 г.), „Стихи” (1920 г.), „Весна на окне” (1958 г.) и „Сокровенные просторы” (1968 г.) и на спомени за Александър Блок. Умира през 1972 г. в Москва.