бяла бреза
срещу бялата стая –
продължението на пътя
* * *
тялото ми е бяло
бяла е болката
ходя на пръсти
под станиолената обвивка
нощите стават прозрачни
* * *
много е бяло тук
никакви стъпки,
никакви плачове –
ангелите се молят
* * *
белите думи се губят
в онзи миг под прожектора
азбуката изчезва
целуната от етера
* * *
бялото слънце надникна
зад облака
погали ме, утеши ме
с малко живот
* * *
черният страх…
бяла е болката –
привилегия за живите
* * *
тичане в човешката надпревара –
в бялото легло сме неподготвени
* * *
върху белите чаршафи
чертаем алени окръжности
драскаме с нокът луната
молим за още шепа живот
***
бял сняг,
бяла планина,
бяло битие –
в бялото прохождам
като смешен сакат цигулар
с тази меланхолична бяла глава...
Бяло
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114061907771
Свидетельство о публикации №114061907771
Рецензии