Касаюсь струн. Мила Лазарова. Перевод с болгарск
И как же этой ране зарасти,
Когда живёт в душе дитя упрямое
И не желает прошлое на волю отпустить.
Ночами, устали и сна не зная,
Всё роется в старинном сундуке,
Сокровища мои перебирает –
Мечты и чувства в скрытом тайнике.
Упрямится дитя и не желает
Захлопнуть разом крышку сундука.
Открытым его держит и всё до дна копает,
А что найдёт, того никто не знает –
Недуг ли старый, строчку ли стиха...
Мне б не тревожить застарелой раны.
Но, как же этой ране зарасти,
Когда дитя в душе – наивное, упрямое
Всё не желает прошлое на волю отпустить.
*****************************************************
Докосвам се...
Докосвам се до спомен – стара рана,
зарасла уж... Но как да зарасте,
когато във душата ми остана
завинаги наивното дете.
То все ровичка със безсънни пръсти
богатствата ми в стария сандък,
от чувства, спомени, мечти – задръстен,
за да открие някакъв недъг.
Това дете не иска да затвори
на миналото тежкия капак,
по цели нощи го държи отворен –
до дъното да рови пак и пак.
Свидетельство о публикации №114061600667