Черубина де Габриак Ты помнишь старый сад Спомни с

„ТЫ ПОМНИШЬ СТАРЫЙ САД...”
Елизавета Ивановна Дмитриева-Васильева/ Черубина де Габриак (1887-1928 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СПОМНИ СИ ПАРКА СТАР

Спомни си парка стар, където дар ми даде
и в светъл юлски ден с любов ме озари,
а нежните липи и боровете млади
ни мамеха със странни сенчести игри.

Бе само кратък миг и бързо той отлитна.
Вървяхме двама, сплели обични ръце –
денят, тоз нежен юлски ден, ни се усмихна,
самички бяхме – ти бе в моето сърце.

Спомни си парка стар, след много дни отново
сега в блажените ни сънища цъфти,
но своето забравено щастливо слово
не ще повториш ти.


Ударения
СПОМНИ СИ ПАРКА СТАР

Спомни́ си па́рка ста́р, къде́то да́р ми да́де
и в све́тъл ю́лски де́н с любо́в ме озари́,
а не́жните липи́ и бо́ровете мла́ди
ни ма́меха със стра́нни се́нчести игри́.

Бе са́мо кра́тък ми́г и бъ́рзо то́й отли́тна.
Вървя́хме два́ма, спле́ли о́бични ръце́ –
деня́т, тоз не́жен ю́лски де́н, ни се усми́хна,
сами́чки бя́хме – ти бе в мо́ето сърце́.

Спомни́ си па́рка ста́р, след мно́го дни́ отно́во
сега́ в блаже́ните ни съ́ништа цъфти́,
но сво́ето забра́вено штастли́во сло́во
не ште́ повто́риш ти́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Черубина де Габриак
ТЫ ПОМНИШЬ СТАРЫЙ САД...

Ты помнишь старый сад, где ты сказал впервые
Мне про любовь свою в июльский светлый день,
И ветви нежных лип, и сосны молодые
Бросали на песок прерывистую тень.

То был лишь миг один, и скоро он промчался.
Ты руку взял мою, – мы шли с тобой вдвоем, –
И день, июльский день, нам нежно улыбался,
И были мы одни, – ты в сердце был моем.

Ты помнишь старый сад, теперь цветет он снова,
Как некогда он цвел для нас и блаженном сне, –
Но тех забытых слов, слов счастия былого
Ты не повто́ришь мне.



ЗГАДАВСЯ САД СТАРИЙ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Згадався сад старий, де ти і про надію,
І про любов сказав в липневий день цвітінь,
Гілки тендітних лип, і сосни молодії
Роняли на пісок переривчАсту тінь.

Була то лише мить, і день, як мить, промчався.
Ти руку взяв мою, – ми йшли з тобою вдвох, –
І день, липневий день, нам ніжно посміхався,
І ми були одні, – ти в серці був, і Бог.

Згадався сад старий, тепер цвіте він знову,
Як цвів колись для нас він у блаженнім сні,
Але забутих слів, слів щастя, вже булого, –
Не скажеш ти мені.





---------------
Руската поетеса, писателка, преводачка и драматург Черубина де Габриак (Елизавета Ивановна Дмитриева-Васильева/ Черубина де Габриак) е родена на 31 март/12 април 1887 г. в Петербург. Завършила е средновековна история и френска средновековна литература в Петербургския императорски женски педагогически институт (1908 г.), слуша лекции по испанска литература и старофренски език в Петербургския университет, известно време учи в парижката Сорбона. Първите й публикации са от 1908 г. В поетичната общност навлиза с литературна мистификация, като се представя за тайнствена поетеса с фатална съдба. Преподава руска словесност в Петровската женска гимназия (1909 г.), занимава се с антропософия (наука за изследване на духовните феномени), работи в Петроградския младежки театър (1922 г.) и в библиотеката към Академията на науките (1926 г.). Превежда от испански и старофренски. През 1921 и 1926 г. е репресирана и интернирана първо в Краснодарския край, а след това в Ташкент. Печата свои стихове и преводи в сп. „Аполлон”, пише пиеси за деца. Авторка е на книгите „Маршак С. Я., Е. И. Васильева. Театр для детей” (1922 г.), „Человек с Луны” (1926 г.) и „Домик под грушевым деревом” (1927 г.). Умира на 5 декември 1928 г. в гр. Ташкент.