Ах, море! Словно неземное
дыханье не стихающей любви,
берёт на грудь, нам не суля покоя,
капризы ветра, неуступчивость земли,
бушует буйной и ревнивой страстью
в плену песчаной ненасытной пасти.
При этом, пенясь и бурля,
легко вмещается в тебя, в меня.
Авторизованный перевод Ирины Трушиной
Морето
Морето е въздишката неземна
на вечната, нестихваща любов.
Зелено-синята му гръд приема
капризите на вятъра суров
и твърдата прегръдка на скалите,
и пясъчната ненаситна паст.
Вълните му във бреговете вплитат
ту кротка нежност, ту ревнива страст.
Но колкото всесилно да се пени –
морето се побира в теб и в мене.
Мила Лазарова, Море, с болгарского
© Copyright: Ирина Трушина, 2014
Свидетельство о публикации №114061406394
Свидетельство о публикации №114061406394
Рецензии