Величка Петрова - Кокиче, перевод

Вятърът брули
Играй непокорен...

И дивнал и луднал песен навял…
за стръкчето меко
как с устрема пори
най-стария студ,
от студ вкаменял.

И  вее стебло.
Изправя колене.
Белее лице в замръзнала гръд.
Обич пулсира в зелените вени,
поздрав сърдечен в студената твърд.

Снегът, заспало
от мраз одеяло…
Вятърът само люлее в синхрон
смях на кокиче,
в леда
засияло
за изумруден
и дъхав сезон.

Вятърът пее, свободен, фриволен...
Утро загрижено тръгва на път.
Невъзмутимо снегът е спокоен
ала кокичето топли студът.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Подснежник

Ветер разгулялся
Непокорный…

Безумную дивную песню запел
Вверх застремился
Росток беспризорный
От холода дикого
Окаменел.

Стебель стремился
Расправить колени
Лицо побелело и стиснута грудь
Но носят любовь зелёные вены
Этот поступок нельзя зачеркнуть.

Мороз приспит
Под снежным одеялом
Ему и ветер дует в унисон
Но вдруг улыбка
Ярко засияла
Открыл цветок
Подснежников сезон

Песенки носит ветер фривольный
Утро, заботы, путь ледяной
Невозмутимо снег и спокойно
Топит подснежник ранней весной.