Росица Бухова
Поэтический перевод
http://www.stihi.ru/2013/11/07/178
Музика
Росица Бухова
Превод от руски на български език
Росица Бухова
По пътечки злато - есенно ридание,
Безцветен дъждец - призмено мечтание.
Бродеща в листата палеща тъга...
Никак не ме пуска минало сега.
Събужда се сладко, протягащо време.
В прозорче поглежда - мъгливо си дреме.
Отново в прикритие зима предстои...
- Ти ли звъниш? Явно се заблудих.
Но струни застинали звъннаха в душата...
Музиката свише докосна сърцата,
Закъсняла есен с вятър ни венча.
Щастие има! Завърна се любовта.
Музыка
Мила Бриз
Золото тропинок осенних скитаний,
Бесцветность дождя, призма мечтаний.
Брожу по листве обжигающей грусти...
Прошлое меня никак не отпустит.
Время проснется, потянется сладко,
В окошко посмотрит, - туманно и зябко.
Зима впереди, снова пледом укрылось…
- Ты звал меня, милый? Нет, видно приснилось.
Но струны застывшей души зазвучали…
Музыка свыше сердца коснулась,
Осенью поздней ветра нас венчали,
Есть счастье, есть! И любовь к нам вернулась.
**************************************
**************************************
Поэтический перевод
«Уставшее сердце»
http://www.stihi.ru/2013/05/20/4709
Уморено сърце
Зората в сърцето ми вплиташ...
На играта двойна ме души звука.
Слънце мое ти и даряваш в плик
и поиш от кокиче на моята душа.
На любовта ни тайната страст
хвърляш клетвено в нозете и.
Ноти с птици – в откровение власт...
Второ дихание къде да намеря?
Ще падна в обятия на негасима болка
в дланите – от крилата мечта отломки,
слушам онази мелодия, дето ме води,
и отново увлича в тънкозвучие любов...
В съзнанието с болка да се върна, но някъде
разсъмва зората от мъгла на нощта,
моето уморено сърце от нея сгряно,
с ответна свещ запалва огъня в кръвта.
Поэтический перевод
«Прозрение»
http://www.stihi.ru/2013/04/04/6283
Безвъзвратно минало...Смирение.
Настоящето излъгано съзнание.
Недомисленото щастие...Прозрение.
Бъдещето ветрено,в безсъзнание.
Предателство само себе си умножило,
с безмълвие размито,замъглено,
раздвоено, хитро скрито,
оправдано обстоятелствено.
Уморен от безизходица,
животът не стои на място, тече...
Покорявам се на нежността,
само с нея душата живее.
Свидетельство о публикации №114060500915