Сергей Шелковый Я солнце страстью ящериц люблю Оби

„Я СОЛНЦЕ СТРАСТЬЮ ЯЩЕРИЦ ЛЮБЛЮ...”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОБИЧАМ СЛЪНЦЕТО СЪС СТРАСТ НА ГУЩЕР

Обичам слънцето, с омайна страст
на гущер безпричинно се припичам,
когато юлски зной в гърба ми диша,
плющя като платно на кораб аз.

Усуквам нишката на сляп порой,
изтича липов цвят върху коприва.
Душа, душа... – съвсем слънцелюбива,
живително стремиш живота мой.

А утре... Юли друг ще зазвучи,
към други устни впит безцелно тука.
О, нека жарък камък смъртно лъха,
на него гъвкав, бърз, без знак за мъка
смарагдов гущер да се изкачи!


Ударения
ОБИЧАМ СЛЪНЦЕТО СЪС СТРАСТ НА ГУЩЕР

Оби́чам слъ́нцето, с ома́йна стра́ст
на гу́штер безпричи́нно се припи́чам,
кога́то ю́лски зно́й в гърба́ ми ди́ша,
плюштя́ като́ платно́ на ко́раб а́з.

Усу́квам ни́шката на сля́п поро́й,
изти́ча ли́пов цвя́т върху копри́ва.
Душа́, душа́... – съвсе́м слънцелюби́ва,
живи́телно стреми́ш живо́та мо́й.

А у́тре... Ю́ли дру́г ште зазвучи́,
към дру́ги у́стни впи́т безце́лно ту́ка.
О, не́ка жа́рък ка́мък смъ́ртно лъ́ха,
на не́го гъ́вкав, бъ́рз, без зна́к за мъ́ка
смара́гдов гу́штер да се изкачи́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
Я СОЛНЦЕ СТРАСТЬЮ ЯЩЕРИЦ ЛЮБЛЮ...

Я солнце страстью ящериц люблю,
я чую опьяненье беспричинно,
когда июльский зной мне дышит в спину –
шершаво, словно в парус кораблю.

Как славно вить слепого ливня нить,
соцветья лип сбивая на крапиву.
Душа, душа... – Насквозь солнцелюбива,
и жить не устаёт, и рвётся жить.

А завтра... – Там другой июль кружит,
пьяня иные губы без причины.
О, пусть на жаркий камень, знак кончины,
гибка, быстра, не ведая кручины,
смарагдовая ящерка взбежит!



Я СОНЦЕ СЕРЦЕМ ЯЩІРОК ЛЮБЛЮ... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)

Я сонце – серцем ящірок – люблю,
я чую суть сп'яніння безпричинну,
коли липнева спека дме у спину, –
шершаву, – мов у парус кораблю.

В обійми кропиви, – мов кріп в окріп, –
суцвіття лип збиває дощ підступно.
Душа, душа... – Життям ти сонцелюбна:
Так рвешся жити, мов те жито – в хліб.

А завтра... – Там вже інший липень жде,
цілує інші губи без причини.
Та й інша ящірка, – як знак кончини, –
гнучка, швидка-прудка, мов на пружині,
в смарагдово-сріблястій сорочині
до іншого каміння припаде!





---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.),  „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.