Три след полунощ

кажи ми сега с кого да разговарям
за Янус – бог на ритъма и стиховете
за Езра Паунд  Чарлз Буковски и Плат –
не Платон а Силвия Плат –
американска поетеса
която сe отрови с газ
 
с кого да разговарям?
покрита с черното тежко звездно наметало
до писък изтъняла в три след полунощ
 
с голите стени ли да разговарям?
с твоите картини ли да разговарям?
стъклените масички и стъклените етажерки
стъклената менажерия от статуетки
слончета и пеперуди
вкаменели от отсъствия
а езикът ми подут и мъртъв
от мълчания
 
с кого да разговарям? –
с хората с прикрити мисли


или обезсмислени от данъци и такси
от трамвай-работа-сън и обратно
 
изреченията на въздушните течения
и пролетните ритми
висят обесени над каменните бездни
 
лежа в бялата нощница
в една побеляла мартенска нощ
като мумия в египетска пирамида
 
липсва ми аромата и виното на устните ти
онази полудяла змиорка – езикът
фосфорните пламъци – очите
и най-красиво изваяният череп
на голата ти глава
 
о, мой Аменхотеп...