ти си ми брат. брат ли си ми?
като чистотата на небето те виждам
като листо от дървото ми те разбирам
като керемида на покрива ми прилепваш
като бисер в мида те чувствам
като своя кожа те усещам
като брат те обичам. обичам ли те?
да си ми брат, а не да изглеждаш
да не навеждаш очи когато ми говориш
да не губя ум и думи и дъх когато си близо
да седя в скута ти спокойна като ябълка в кошница –
невъзможно!
по една река плуваме, но лодките ни са различни.
толкова нежност, толкова нежност към моя брат!
пръстите ни почти не се докосват
защото може да се парализират когато се вкопчат.
брат и сестра сме в едно, чувствам го:
„услужи ми с ръката си,
с устните си, със сърцето си –
да те погаля, да те целуна, да те обичам,
но не приближавай! ”
едва-едва прошепвам
и се отдалечавам.
вземам вечността и ти я подарявам.
Поети
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114060305564
Свидетельство о публикации №114060305564
Рецензии