Стаята на Марина Цветаева

припомням си…
Борисоглебский переулок, номер 6,
„Маринин дом” –
Москва гори отвсякъде
(това бе лятото с московските пожари).

запалена съм по Цветаева откак се помня,
тя е последната ми стая, която винаги гори,
последната ми страница изписана с неравен почерк,
висока стълба е: идея или цел в ковчежето със спомени.

катеря се към светлата мансарда
(разбирай в поднебесното),
вървя насън защото в края на самата мен
е нейното писалище,
мастилница, портрет на Ариадна и Ирина,
взривоопасен стих
(о, няма да престана да препрочитам твойте лудости,
и твоите гениалности, Марина!)

роялът сам засвири
любимите Бетховен и Шопен,
от тежестта освободена
вървя насън в мансардния дворец
с вълшебните предмети, докосвам
библиотеки, ракли с книги, бароковите скринове,
бялата камина, специално място за кораловата огърлица и
ръкописите ; „Версты”; „Молодецъ”; „Разлука”…
а над стената - препариран ястреб.

летяла е от радост тук с Ефрон, с децата,
старинният часовник отмерва три години щастие,
а после –
страх, сибирски студ и нощни обиски,
самотност и военен комунизъм,
най-черна скръб – смъртта на 3-годишната Ирина
и единадесет написани и публикувани големи книги…

сега обратно слизам –
от високото надолу към света, калта, праха…
но тази стая на жената, която уж я няма и все пак
руса, гърбоноса, замечтана тук броди,
примигва със клепачи при полъха на вятъра –
ще я помня когато свалям маската си.