Петя Дубарова
ГОРОБЧИК
Маленький горобчик – клубочок сивенький –
зіщулений з віти глядить,
в спітніле вікно зазира він, сумненький,
і серце так плаче в цю мить.
Аж ось відчинилися раптом дверцята,
і звідти війнуло тепло,
зомліле пташа розгорнуло крильцята –
мов світлом його обдало.
В малих рученятах зігрілась пташина,
бо диханням теплим своїм
умить розтопила ця добра дитина
крижинку у серці малім.
(переклад з болгарської – Любов Цай)
***
Оригінал:
Петя Дубарова
ВРАБЧЕ
Врабче като топчица сива от прежда
смълчано се гуши на клон,
в прозореца потен със мъка поглежда,
отронва сърцето му стон.
Но ето, отвори се бързо вратата
и лъхна оттам топлина,
разтвори врабчето примряло крилата,
щом плисна го сноп светлина.
Две малки ръчици поемат връбчето
и стоплят телцето му те,
и в миг разтопява леда във сърцето
дъхът на доброто дете.
Август 1974 г., Копривщица
Петя Дубарова. Горобчик
© Copyright: Любовь Цай, 2014
Свидетельство о публикации №114060200280
Свидетельство о публикации №114060200280
Рецензии