ЗИМНИЙ САД
Не ропщет он, что мы едим его детей,
что не витальна жизнь, а воздух не насыщен
желанной Н2О. Лишь ветер дико свищет
среди его нагих познобленных ветвей.
Год прочь и — суд идёт! — и вечный перст подъят:
весне прикажет он влить новый сок в коренья,
а я волью любовь в сосуд стихотворенья
и — за цветы, плоды, смерть листьев и распад!
А лучше б — за людей, и лучше б — за живых.
Ну, может быть, ещё за нескольких покойных.
(Не странно ль, что они нам кажутся достойней,
питая плотью куст ромашек полевых?!)
А сад — он всё стоит. Колеблется над ним
бледнозелёный дух, разбавлен снежным мёдом.
Я клинопись ветвей прочту перед исходом —
и в грушу перейду как донор-аноним.
Кто вспомнит обо мне? Не делала добра,
куда ни кинь — обид и распрей наплодила,
никто не мчался вслед, когда я уходила,
не плакал муж: знать, я - не из его ребра...
Ах, этот зимний сад — природный агрегат,
так скромно чёрно-бел, как фильм до проб Мельеса,
и я хочу быть им — меня там ждут процессы,
что вызовут стократ к рождению возврат.
Ствола движенью вняв, набухнет почек дрожь,
а в самой глубине круги нарежет счастье...
Вы можете кричать, вы можете стучаться —
я не отвечу вам.
Я груша — что возьмёшь?
Дарья Харланова перевод с болгарского Натальи Ляск
© Copyright: Наталья Викторовна Лясковская, 2014
Свидетельство о публикации №114060101054
Свидетельство о публикации №114060101054
Рецензии
не плакал муж: знать, я - не из его ребра... - это Дарьино или от переводчика? А можно: как этот кусочек в оригинале выглядит?
Эргар 01.06.2014 14:16 • Заявить о нарушении
Эргар 01.06.2014 14:16 • Заявить о нарушении
Привет...)) Нет, у нее не было. Вот текст Харлановой:
ЗИМНА ГРАДИНА
Без да роптая, задето човекът яде,
а животът не е по-въздушен
и въздухът – по-кислороден,
нося ви нови съдини и пръст със торчица,
колкото мога – преливам ви нови листа и
издънки,
колкото нямам и за живите хора,
а за някои мъртви имам,
но то несъмнено е друго.
И разповивате вие
до бяло
душите си бледозелени.
Ала дори с клиновидно писмо, с йероглифи
и още – отдясно наляво да си жонглирам,
дали ще засричам
по жилките ваши?
Зная, че там с добро не съм спомената:
всякому аз съм пречупила по коленце,
пък и вратле ведно с очи разширени.
Колко ли мъки незрими, присвиване, напън
и през листо попоглеждане към камънака,
гущерът дето отглежда си нова опашка –
коренът вече избива досущ като рогче.
В тази изобщо незимна зимна градина
простички, най-популярни, н-то издание.
В грозни саксии, делви и тенджери стари,
в моята обич и завист, и тиха възхита.
Скършени, скубнати,
как се възземате бързо!
Само по своя си стожер, из себе си само!
Всяко листо омърлушено сменят филизи.
И концентрично рои ви се сърцевината.
Мен ако питате, просто си имате всичко.
Чак – и мълчание.
Повече кой притежава?
Наталья Викторовна Лясковская 01.06.2014 16:04 Заявить о нарушении
ЗИМНА ГРАДИНА
Без да роптая, задето човекът яде,
а животът не е по-въздушен
и въздухът – по-кислороден,
нося ви нови съдини и пръст със торчица,
колкото мога – преливам ви нови листа и
издънки,
колкото нямам и за живите хора,
а за някои мъртви имам,
но то несъмнено е друго.
И разповивате вие
до бяло
душите си бледозелени.
Ала дори с клиновидно писмо, с йероглифи
и още – отдясно наляво да си жонглирам,
дали ще засричам
по жилките ваши?
Зная, че там с добро не съм спомената:
всякому аз съм пречупила по коленце,
пък и вратле ведно с очи разширени.
Колко ли мъки незрими, присвиване, напън
и през листо попоглеждане към камънака,
гущерът дето отглежда си нова опашка –
коренът вече избива досущ като рогче.
В тази изобщо незимна зимна градина
простички, най-популярни, н-то издание.
В грозни саксии, делви и тенджери стари,
в моята обич и завист, и тиха възхита.
Скършени, скубнати,
как се възземате бързо!
Само по своя си стожер, из себе си само!
Всяко листо омърлушено сменят филизи.
И концентрично рои ви се сърцевината.
Мен ако питате, просто си имате всичко.
Чак – и мълчание.
Повече кой притежава?
Наталья Викторовна Лясковская 01.06.2014 16:04 Заявить о нарушении