Христо Банковски Будущее Бъдеще

„БЪДЕЩЕ” („БУДУЩЕЕ”)
Христо Павлов Банковски (1937-1976 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александр Борисов


Христо Банковски
БЪДЕЩЕ

Минавам през градини с остър дъх на вятър
и ходя по редакции със стиснати зъби:
обичам да подчинявам обстоятелствата и нещата
и да се надсмивам над пъстрия отровен чар на отровните гъби.

Излъчвам светлина, но когато ме засегнат
на една-единствена тема: милост и прошка няма.
Облаците и слънцето в ярема на своята воля ще впрегна,
но ще накарам да разцъфти дори безплодният камък.

Бях наивно момче – добродушно и чипоносо,
казвах възпитано „добър ден” и „всичко хубаво”.
Чудесната легенда свърши! Сега усмихнато нося
едно изтънчено лице, моделирано грубо.

Най-подходящото лице за оная сурова
и отчаяно привлекателна жизнена борба.
Готов съм с луда кръв да я водя отново и отново,
както е казал поетът – до втората тръба!

Неудържими желания ме тласкат през вековете,
магнитно ме привлича например стотният век...
И някога ще признаят приятелите и враговете:
„Той беше човек!”


Христо Банковски
БУДУЩЕЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)

Я ходил по садам, где порывистый ветер,
Стиснув зубы, в редакции я заходил
И любил обстоятельств вещам подчиняться,
Насмехался над кучею красочных чар
Я своих.

Свет кругом излучал, но когда задевали
И пытались сломить: милость я не просил.
Солнце с тучами вместе на небе встречались,
Заставляли цвести даже камни могил.

Был наивным юнцом – добродушным, курносым,
Говорил „добрый день” и „хорошего всем”.
Совершал чудеса! И с усмешкою носит
Истончённое лико свой грубый посыл.

Подходяще лицо для годины суровой
И отчаянно яростной жизни – борьбы.
С кровью бешеной в бой иду снова и снова,
Как поэт говорил – до последней трубы!

Через сотни столетий желанья толкают
И магнитом влечёт через тысячу лет.
И  враги и друзья непременно признают:
„Это был человек!”