Христо Банковски Совет литературному критику Съвет

„СЪВЕТ КЪМ ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК” („СОВЕТ ЛИТЕРАТУРНОМУ КРИТИКУ”)
Христо Павлов Банковски (1937-1976 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александр Борисов


Христо Банковски
СЪВЕТ КЪМ ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК

Не търси в мен онова, което дириш у другите,
не търси онова, на което си свикнал.
Аз нямам рангове,
нямам непоетични заслуги
и винаги мога да викна.

Мога да викна от сърце –
ти ще се уплашиш от думите,
от красивите метафори, от страшното мастило...
А мъртвите още носят в кръвта си куршумите
и смъртта им даде право на всички стилове.

В поезията ми няма център – и в живота ми няма:
всичко в моя живот е централно,
но не е разцентровано – човешката ми драма
си играе просто и оригинално.

Аз съм едно кипнало, едно дяволско тесто,
което, уверявам те! – ще стане хляб и на всичко ще изтрае.
Защо пиша ли? Сам не зная защо,
а ти... искаш да знаеш!

Как пиша ли? Не употребявам гума:
вече не греша в поезията, без да съм съвършен;
затова греша в живота си, но моите думи –
неточни и буйни, са безгрешни,
за разлика от мен.

Поезията ми е построена върху алогизми.
Дали е така?
Всъщност какво значение има това?
Тревата над моя гроб няма да стъпчат
никакви брутални чизми –
благословената,
жестока,
логична трева!


Христо Банковски
СОВЕТ ЛИТЕРАТУРНОМУ КРИТИКУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)

Во мне не ищи, чего ищешь у многих,
Того не ищи, ты, привыкнул к чему.
Нет рангов, чинов, преимуществ отличных,
Заслуги иные:
Я крикнуть могу.

И крикну я сердцем,
Красой своих песен,
Чернил бесконечных, метафор живых.
А пули у мёртвых вонзаются в сердце,
Даёт право смерть на любой для них стиль.
 
В стихах у меня сердцевины нет, центра,
И в жизни нет центра, хотя всё центрально.
И драма моя – это вечная жертва,
Играется просто и оригинально.

Кипит всё во мне, я – опара, я – тесто,
Которое, слышишь! – ещё будет хлебом,
Поднимется хлеб тот и будет играть.
Зачем я пишу! Сам не знаю об этом,
А ты… хочешь знать!

Писать как стихи? Не использую ластик
И не ошибаюсь в строке и строфе,
Но не совершенен;
Лишь в жизни грешу я, зато мои песни
Неточны и буйны и, точно, безгрешны,
Я им не пример.

Я строю поэзию на алогизмах.
Значенье какое имеют слова?
Трава над моею могильною тризной
Не стопчется обувью там мурава.
И будет жестокая,
Благословенна,
Логичная эта трава!