Димчо Дебелянов. Пловдив

Димчо Дебелянов
ПЛОВДИВ


Які були смутні дитинства дні!
О, скільки сліз тут зронено журбою!
Тут вперше зір затьмарився мені,
знялась шалена буря наді мною.

Тут вперше вчув я заборонне: «Ні!
Нема надії й віри – і маною
любові буде плід – краї ж сумні
твоє жадання вкриють пеленою».

Скорботним містом нині я бреду,
де б мав дістати прихистку живого –
чи втіху тут жадану віднайду?
      
Ізгоєм поміж поля я чужого
несу свою скорботу і біду –
й не хочу навіть згадувать нічого.


(переклад з болгарської – Любов Цай)

***

Оригінал:

Димчо Дебелянов
ПЛОВДИВ


Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: «Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът – и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни».

И днес аз бродя в тоя скръбен град –
едничък дом на мойта скръб бездомна –
аз бродя за утехата нерад –
 
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.