Небето – синя жар и пек,
земята се огъва слаба...
Обикновеният човек
събира семена... За хляба.
Да ги завие у дома –
покорни и опитомени.
И всяко зрънце е земя,
и шепата брашно – вселена.
Ще стане старата среднощ,
ще меси дълго с тънки длани,
та всеки ден – добър и лош,
да приюти и да нахрани,
за да живеят век след век
в едно неразрушимо цяло
обикновеният човек
и светлите му идеали.
Навярно всички светове
съзнават вечната си слабост,
че има много богове,
но никой – по-голям от хляба.
От оня залък – чер и твърд,
на дланите ни легнал тежко,
събрал в една троха и смърт,
и целия живот човешки...
Балада за хляба
© Copyright: Комедвенска Ники, 2014
Свидетельство о публикации №114052704122
Свидетельство о публикации №114052704122
Рецензии