Мариэтта Шагинян Молитва

„МОЛИТВА”
Мариэтта Сергеевна Шагинян (1888-1982 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЛИТВА

Нощ идва. Хладен мрак се стеле,
от склона връщат се стада
и сред господните предели
намига първата звезда.

В изповедалня синя свещи
запали нощният монах...
За наште, друже, бъдни срещи
слова молитвени шептях.

Дърветата блажено вятър
с дантелен полъх облетя...
Душата чаша е налята,
догоре пълна с теб е тя.


Ударения
МОЛИТВА

Ношт и́два. Хла́ден мра́к се сте́ле,
от скло́на връ́штат се стада́
и сред госпо́дните преде́ли
нами́га пъ́рвата звезда́.

В изповеда́лня си́ня све́шти
запа́ли но́штният мона́х...
За на́ште, дру́же, бъ́дни сре́шти
слова́ моли́твени шептя́х.

Дърве́тата блаже́но вя́тър
с данте́лен по́лъх облетя́...
Душа́та ча́ша е наля́та,
дого́ре пъ́лна с те́б е тя́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Мариэтта Шагинян
МОЛИТВА

Уж ночь. Земля похолодела,
С горы торопятся стада 
И у господнего предела
Моргнула первая звезда.

Там, в голубой исповедальне,
Ночной монах зажег свечу...
За нашу встречу, друг мой дальний,
Слова молитвы я шепчу.

Блаженный ветер, пролетая,
Колышет кружево дерев...
- Душа, как чаша налитая,
Полна тобою до краев.

               1911 г.




---------------
Руската поетеса, писателка, публицист и изкуствовед Мариета Шагинян (Мариэтта Сергеевна Шагинян) е родена на 21 март/2 април 1888 г. в Москва. Публикува в московския печат от 1906 г. Завършва историко-филологическия факултет на Висшите женски курсове (1912 г.), от 1912 до 1914 г. изучава философия в Хайделбергския университет, след 1930 г. завършва Академията по планиране към Госплан. Кореспондент и специален кореспондент е на вестниците „Приазовский край”, „Черноморское побережье”, „Трудовая речь”, „Ремесленный голос”, „Кавказское слово”, „Баку”, „Известий Петроградского Совета”, „Правда” и „Известия”. Член е на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР (1934 г.), доктор на филологическите науки (1946 г.), член-кореспондент на Академията на науките на Арменска ССР (1950 г.), депутат към Моссъвет. Твори в направленията символизъм и социалистически реализъм. Една от първите съветски писателки на научна фантастика. Авторка е на стихосбирките „Первые встречи” (1909 г.), „Orientalia” (1913 г.) и др., на книгите с разкази и повести „Узкие врата” (1914 г.), „Семь разговоров” (1915 г.), „Перемена” (1922 г.), „Агитвагон” (1923 г.), на романите „Своя судьба” (1916 г.), „Гидроцентраль” (1928 г.), „Семья Ульяновых” (1938 г.), „Месс-Менд” (1956 г.), „Первая Всероссийская” (1965 г.), на над 70 книги с поезия, проза, публицистика и литературознание, сред които „О блаженстве имущего” (1912 г.), „Две морали” (1914 г.), „Приключения дамы из общества” (1923 г.), „Месс Менд, или Янки в Петрограде” (1924 г.), „К и к” (1928 г.), „Билет по истории” (1938 г.), „Урал в обороне” (1944 г.), „По Советской Армении” (1950 г.), „Дневник писателя” (1953 г.), „Зарубежные письма” (1964 г.), „Лениниана” (1937 г.), „Т. Шевченко” (1941 г.), „И. А. Крылов” (1944 г.), „Коротко об Уилки Коллинзе” (1947 г.), „Этюды о Низами” (1955 г.), „Воскрешение из мёртвых” (1964 г.), „Человек и Время” (1980 г.) и др. Умира на 20 март 1982 г. в Москва.