Димчо Дебелянов. Над мертвим лiсом вдалинi

Димчо Дебелянов


Переклад з болгарської Любові Цай



Над мертвим лісом вдалині і місяць мертвий вирина,
і відкривається мені  скорботна тиха рівнина.

Шукають очі шлях в цю мить, і ловить вухо звук живий,
а простір царствено мовчить,  сліпий навіки і глухий.

Усюди холод льодяний, від сну пробуджена трава,
і хтось зловісний і страшний  сумні проказує слова.

Лякливо голову здійму – і серце крається мені.
Спиняюсь, кличу крізь пітьму, та зойк  мій тане в вишині.

А місяць мертвий зазира немов лампада в мертвий храм.
Навколо тиша i жура – я сам-один стою, я сам...
 


***

Оригінал:

Димчо Дебелянов



Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна
и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.

Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух –
просторът царствено мълчи – навеки сляп, навеки глух.

Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви
и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.

Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват страх и мраз.
Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.

Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна –
и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.