Корен, Корни - пер. В. Латынина

Аз съм в края на късното лято,
мойта внучка прохожда сега.
Полетяла на конче крилато,
търси багри за нова дъга.

Тя мечтае за своя Колхида -
златно руно пък аз не открих.
Във живота - неспирна корида -
обич давах, дърво посадих.

Но за мен си остава неведом
тоя свят, който в бури расте.
И се радвам, че още го гледам
с любопитния взор на дете.

Че в зеленото земно кръжило,
приютило човека с любов,
като корен към него държи ме
детска длан - за любов благослов.

Корни

Я - на краю увянувшего лета,
А внучка только учится ходить,
Как бабочка, порхает в струях света,
Чтоб радугу цветами засадить.

Она мечтает о своей Колхиде.
А я руна для счастья не нашла,
Хоть в жизни, что похожа на корриду,
По заповедям божеским жила.

Но для меня по-прежнему неведом
Весь этот мир, где под грозой хожу,
Я до сих пор глазами непоседы,
Глазами внучки на него гляжу,
 
Где, пастырю небесному покорны,
Плывут над крышей дома облака.
На жизнь благословляя, держат корни -
Беспомощная детская рука.


Рецензии
Краси, благодаря ти от сърце, че в мразовитите февруарски дни си ми изпратил преводите на стихотворението "Корен", от които лъха топлината на приятелството.Защото тази топлина си остава най-постоянна в непостоянните обрати на човешкия климат.Бъди жив и здрав! Дафинка.

Дафинка Станева   10.02.2025 10:27   Заявить о нарушении