Максимилиан Волошин - На дне преисподней

Максимилиан Волошин
На дне преисподней
Памяти А. Блока и Н. Гумилёва

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

На дъното на преизподнята
В памет на А. Блок и Н. Гумилев

Всеки ден по-диво и по-глухо,
мъртво вцепенена е нощта.
Вятър-смрад живота-свещ издухва,
нито вик, ни зов към милостта.
Тъмна орис за поета руски,
заклеймяван от незнаен съд:
с дулото на пистолета - Пушкин,   
Достоевски  пред позорен стълб.
Жребий, може би, такъв понася
скръбната детеубийца - Рус!
Вдън мазета твои да угасна
или в локва кръв да лазя аз,
твоята Голгота пак ще пазя,
и гробовете не ще презра.
И от глад и злоба да съм смазан,
друга не избирам аз съдба:
щом умирам, с тебе да умра
да възкръснем двама като Лазар!

Апрель 1924 года    
Превод: май 2014 г.
-  -  -  -  -  -
ВсЕки дЕн по-дИво и по-глУхо,
мЪртво вцепенЕна е нощтА.
ВЯтър-смрАд живОта-свЕщ издУхва:
нИто вик, ни зОв към милосттА.
ТЪмна Орис за поЕта рУски,
заклеймЯван от незнАен сЪд:
с дУлото на пистолЕта - ПУшкин,   
ДостоЕвски  пред позОрен стЪлб.
ЖрЕбий, мОже би, такЪв понАся
скрЪбната детеубИйца- РУс!
В дЪн мазЕта твОи да угАсна
или в лОква крЪв да лАзя Аз,
твОята ГолгОта пАк ще пАзя
и гробОвете не щЕ презрА.
И от глАд и злОба да съм смАзан,
дрУга не избИрам аз съдбА:
щом умИрам, с тЕбе да умрА,
да възкрЪснем двАма като ЛАзар!

На дне преизподней

С каждым днём всё диче и всё глуше,
Мертвенная цепенеет ночь.               
Смрадный ветр, как свечи, жизни тушит: 
Ни позвать, ни крикнуть, ни помочь.         
Тёмен жребий русского поэта:               
Неисповедимый рок ведёт               
Пушкина под дуло пистолета,               
Достоевского на эшафот.               
Может быть, такой же жребий выну,      
Горькая детоубийца – Русь!               
И на дне твоих подвалов сгину,               
Иль в кровавой луже поскользнусь,         
Но твоей Голгофы не покину,               
От твоих могил не отрекусь.               
Доконает голод или злоба,   
Но судьбы не изберу иной:   
Умирать, так умирать с тобой,   
И с тобой, как Лазарь, встать из гроба!

Апрель 1924