ЗА ПОСЛЕДНО
В памет на Васко
Покланят се смирените дървета.
Алеите попиват в знак скръбта.
Безмълвни, бавно,траурно, ченгета –
един след друг минават по снега.
Един след друг покоя ти желаят
и крият в маски своите сълзи.
Ченгетата не плачат, ала знаят –
под маските, в душите им вали.
Сирените проплакват за последно,
сиротно, без приятеля си млад.
За хората едно ченге поредно
отива си в снега от този свят.
Но хората не чуват, че косите
разказват с посребрелия си цвят
как нямат за ченгето нощи дните.
Ченгетата със седмици не спят.
Те тръгват сутрин – младите ченгета.
Кога се връщат – няма точен час…
Приятелю, ти тръгна за последно…
Поклон пред теб сега от всички нас!
За последно
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114051006510
Свидетельство о публикации №114051006510
Рецензии