Лиричен сън

ЛИРИЧЕН СЪН
                На родителите ми!

Акордите настройвам на сърцето си
и музика вибрира, в него сбрана.
Каруца му приглася през селцето ми.
А вятърът – разстроено пиано.

С клавишите си – клони, то партнира му.
Лалетата – танцьори са. Танцуват.
В лиричен сън от спомен и от минало
пораснало дете съм. И палувам.

Пред мен са пак под сливата разцъфнала
строшени колелета от каруци,
седалка на мотоциклет – оръфана.
Реликви. И играчки за правнуци.

Настройвам на сърцето си акордите,
отново съм във бащината къща.
Пулсира то. Не! Свирят в мен флигорните,
синовна обич силно ме обгръща.


Рецензии