Дългият път към дома

Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!

Със звездните си чанове нощта
ехти, а въздухът е стъклен.
И стиски суховейна тишина
раздиплят щрихите на пътя.

От грехове проскърцва натежал
над сухата река старинен мост.
И в този летен пищен карнавал
ти си единствен и неканен гост.

Съзираш ли посоките назад –
към дом, зад буките закътан,
където чакат – неуморен гард –
камбаната с език изтръгнат,

разпънат щъркелът върху комин –
компас в небета бездиханни –
да се завърне блудният им син.
И му се молят да остане!


Рецензии