Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!
Със звездните си чанове нощта
ехти, а въздухът е стъклен.
И стиски суховейна тишина
раздиплят щрихите на пътя.
От грехове проскърцва натежал
над сухата река старинен мост.
И в този летен пищен карнавал
ти си единствен и неканен гост.
Съзираш ли посоките назад –
към дом, зад буките закътан,
където чакат – неуморен гард –
камбаната с език изтръгнат,
разпънат щъркелът върху комин –
компас в небета бездиханни –
да се завърне блудният им син.
И му се молят да остане!
Дългият път към дома
© Copyright: Йотова Валентина, 2014
Свидетельство о публикации №114051001368
Свидетельство о публикации №114051001368
Рецензии