Владимир Соловьёв Старому другу На стария приятел

„СТАРОМУ ДРУГУ”
Владимир Сергеевич Соловьёв (1853-1900 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА СТАРИЯ ПРИЯТЕЛ
                На А. П. Саломон

Години двайсет – радости, тревоги
съдбата да делим ни нареди.
Нима в останалия път ще може
поток житейски да ни раздели?

Светът в тъмница тленна ни запрати
и суетата данък бе раним,
свободни сме в иконостаса златен
възвишени мечти да не меним.

Без правда нека гине всяка воля,
но да запазим вечния залог –
духът безсмъртен тайно туй да моли,
що явно обеща безсмъртен Бог.


Ударения
НА СТАРИЯ ПРИЯТЕЛ

Годи́ни два́йсет – ра́дости, трево́ги
съдба́та да дели́м ни нареди́.
Нима́ в оста́налия пъ́т ште мо́же
пото́к жите́йски да ни раздели́?

Светъ́т в тъмни́ца тле́нна ни запра́ти
и суета́та да́нък бе́ рани́м,
свобо́дни сме в иконоста́са зла́тен
възви́шени мечти́ да не мени́м.

Без пра́вда не́ка ги́не вся́ка во́ля,
но да запа́зим ве́чния зало́г –
духъ́т безсмъ́ртен та́йно ту́й да мо́ли,
што я́вно обешта́ безсмъ́ртен Бо́г.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Соловьёв
СТАРОМУ ДРУГУ
                А. П. Саломону

Двадцатый год – веселье и тревоги
Делить вдвоем велел нам вышний рок.
Ужель теперь для остальной дороги
Житейский нас разъединит поток?

Заключены в темнице мира тленной
И дань платя царящей суете,
Свободны мы в божнице сокровенной
Не изменять возвышенной мечте.

Пусть гибнет все, что правды не выносит,
Но сохраним же вечности залог, –
Того, что дух бессмертный тайно просит,
Что явно обещал бессмертный Бог.

               1897 г.




---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, религиозен мислител, философ и преводач Владимир Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев) е роден на 16/28 януари 1853 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1874 г.). Преподава в Московския университет (от 1874 г.), член е на Комитета на учените към Министерството на народната просвета (1877 г.), доктор по философия към Петербургския университет (1880 г.), почетен академик към Императорската академия на науките (1900 г.). Публикува поезия и статии по въпроси, свързани с литературата, изкуствата, обществото и църквата, в списания и вестници като „Вопросы философии”, „Вестник Европы”, „Русское обозрение”, „Русь” и др. Превежда творби на Платон, Кант, Ланге и др. Проповядва утопичния идеал за световната теокрация. Оказва голямо влияние на руската религиозна философия и на поезията на руските символисти. Автор е на философски трудове и литературоведчески трактати като „Кризис западной философии” (1874 г.), „Философские начала цельного знания” (1877 г.), „Критика отвлеченных начал” (1880 г.), „Три речи в память Достоевского” (1883 г.), „На пути к истинной философии” (1883 г.), „Россия и Вселенская церковь” (1889 г.), „Красота в природе” (1889 г.), „Общий смысл искусства” (1890 г.), „Об упадке средневекового миросозерцания” (1891 г.), „Смысл любви” (1894 г.), „Оправдание добра” (1897 г.), „Тайна прогресса” (1898 г.) и „Три разговора о войне, прогрессе и конце всемирной истории” (1900 г.). Умира на 31 юли/13 август 1900 г. в имението Узкое, Московска губерния.