Недей се погубва, любима,
вярна моя жена!
Твоят любим загина.
Не ме чакай в дома.
Недей се предава, любима!
Гроб в степта не търси.
Всичко в небето замина.
Всичко до край изгоря.
Там, под Свещенния огън,
събрани сме всички сега.
Генерал и ефрейтор, и редник,
докрай отстояли честта.
А на изток небето искрее...
Изгрява, без нас, нова зора.
И аз дал съм нещо за нея.
Не напразно живял съм в света.
Сега сред звездите пътувам.
От тука над децата и тебе аз бдя.
Да сте щастливи, безумно бленувам!
Докато ви има, жив съм в света.
---
Илюстрация
http://gtrk-omsk.ru/upload/iblock/07b/вечный-огонь320.gif
Цит.: http://gtrk-omsk.ru/news/detail.php?IBLOCK_ID=3&ID=106273
Стихове на мъртвия войник 2
© Copyright: Емил Миланов, 2014
Свидетельство о публикации №114050801338
Свидетельство о публикации №114050801338
Рецензии