Вероника Тушнова, Ще отмина, изчезна Вот уеду
на года, навсегда,
кану в снежную бездну,
пропаду без следа.
Час прощанья рисую,
гладкий след от саней...
Я ничем не рискую,
кроме жизни своей.
1948
Ще отмина, изчезна
за години, навек -
посред снежната бездна,
без следа и без ек.
Час прощален рисувам,
на шейна гладък ход...
Нищо аз не рискувам,
само своя живот.
Перевод с русского: Дафинки Станевой
Свидетельство о публикации №114050303993
Легкая, летящая строка Вероники Тушновой и в твоем переводе так же легка: ничего не оборвалось и не потерялось! И это просто удивительно. Почти нереально, но вот же они, оба текста: абсолютно идентичные..
просто чудо..
Людмила Станева Переводы 18.03.2020 14:14 Заявить о нарушении
Няколко години се занимавах с краезнание - създадох и издадох две книги за историята на общината, в която живея.Успях да пътувам до Болград и Вильшанка, да се докосна до духа на българите, живеещи там, чиито души пазят толкова чиста любов към България. Превеждах и проза от Василий Воронов. Но поезията си остава "любов необяснима", както това е и при теб. Бъди здрава, не преставай да летиш! С много обич и топлота - Дафинка.
Дафинка Станева 20.03.2020 13:55 Заявить о нарушении
- намерих)
Как само успяваш всичко..Бог да ти дава сили!
Людмила Станева 20.03.2020 14:13 Заявить о нарушении