Константин Вагинов Как хорошо под кипарисами любов

„КАК ХОРОШО ПОД КИПАРИСАМИ ЛЮБОВИ...”
Константин Константинович Вагенгейм/ Вагинов (1899-1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАК ХУБАВО Е ПОД КИПАРИСНОТО ЧУДО

Как хубаво е под кипарисното чудо
в миражен остров, в дремещ идващ ден
да гледаш как любимата се буди
край хълма, от зари обиколен.

Забравата расте, седя си мирен,
по-ясен от луна, на камък бял.
Зад мен жена косите си простира
и под кипарис спомен е изгрял.


Ударения
КАК ХУБАВО Е ПОД КИПАРИСНОТО ЧУДО

Как ху́баво е под кипа́рисното чу́до
в мира́жен о́стров, в дре́мешт и́двашт де́н
да гле́даш ка́к люби́мата се бу́ди
край хъ́лма, от зари́ обиколе́н.

Забра́вата расте́, седя́ си ми́рен,
по-я́сен от луна́, на ка́мък бя́л.
Зад ме́н жена́ коси́те си прости́ра
и под кипа́рис спо́мен е изгря́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Вагинов
КАК ХОРОШО ПОД КИПАРИСАМИ ЛЮБОВИ...

Как хорошо под кипарисами любови
На мнимом острове, в дремотной тишине
Стоять и ждать подруги пробужденье,
Пока зарей холмы окружены.

Так возросло забвенье. Без тревоги,
Ясней луны, сижу на камне я.
За мной жена, свои простерши косы,
Под кипарисы память повела.

               1924 г.




---------------
Руският поет и писател Константин Вагинов (Константин Константинович Вагенгейм/ Вагинов) е роден на 21 септември/3 октомври 1899 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от гимназията. Учи в юридическия факултет на Петербургския университет (1917-1919 г.) и изучава антична история, антична литература и археология, след което е мобилизиран в Червената армия и воюва на полския фронт. Член е на литературните общества и съюзи „Цех поэтов”, „Островитяне”, „Кольца поэтов им. К. Фофанова” и др. От 1923 до 1927 г. изкарва Висшите държавни курсове по изкуствознание при Института по история на изкуствата. Автор е на стихосбирките „Путешествие в Хаос” (1921 г.), „Стихотворения” (1926 г.) и „Опыты соединения слов посредством ритма” (1931 г.) и на романите „Козлиная песнь” (1927 г.), „Труды и дни Свистонова” (1929 г.), „Бамбочада” (1931 г.) и „Гарпагониана” (1933 г.). Умира на 26 април 1934 г. в Ленинград.