ЛУДОСТТА ТИ ОТИВА
Лудостта ти отива. И когато мълчиш,
тя е в теб приказлива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,
в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.
Него още го люшка идеалът ми тъп.
Лудостта ти отива. И когато си с мен,
ти си лудо красива! Аз съм влюбен кретен.
Лудостта ти отива
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042700076
Свидетельство о публикации №114042700076
Рецензии