Константин Вагинов Психея

„ПСИХЕЯ”
Константин Константинович Вагенгейм/ Вагинов (1899-1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПСИХЕЯ

Спи брачен пир сред мъртъв град, целува
лицето тясно на Психея Филострат.
Зад нея пролетни цветя лудуват,
зора зад него, грееща зора.

Сънуват те, че плуват-плуват двамка,
макар на сал, през бури и погром,
към ложето си брачно там под гъста сянка
на невски брегове в спокоен дом.

               * Психея – в древногръцката митология красива земна девойка, дарена от Зевс с безсмъртие.
               * Филострат – името се носи от четирима древногръцки писатели, творили в периода II-III в. – Филострат I, Филострат Стари, Филострат Лемноски и Флавий Филострат Млади. В стихотворението авторът вероятно свързва името със символиката на превода му от гръцки – обичащ войската. Филострат е персонификация на античния свят и в други творби на Вагинов – романа му „Козлиная песнь” и поемата му „1925”.


Ударения
ПСИХЕЯ

Спи бра́чен пи́р сред мъ́ртъв гра́д, целу́ва
лице́то тя́сно на Психе́я Филостра́т.
Зад не́я про́летни цветя́ луду́ват,
зора́ зад не́го, гре́ешта зора́.

Съну́ват те́, че плу́ват-плу́ват два́мка,
мака́р на са́л, през бу́ри и погро́м,
към ло́жето си бра́чно та́м под гъ́ста ся́нка
на не́вски брегове́ в споко́ен до́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Вагинов
ПСИХЕЯ

Спит брачный пир в просторном мёртвом граде,
И узкое лицо целует Филострат.
За ней весна свои цветы колышет,
За ним заря, растущая заря.

И снится им обоим, что приплыли
Хоть на плотах сквозь бурю и войну,
На ложе брачное под сению густою,
В спокойный дом на берегах Невы.

               1924 г.




---------------
Руският поет и писател Константин Вагинов (Константин Константинович Вагенгейм/ Вагинов) е роден на 21 септември/3 октомври 1899 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от гимназията. Учи в юридическия факултет на Петербургския университет (1917-1919 г.) и изучава антична история, антична литература и археология, след което е мобилизиран в Червената армия и воюва на полския фронт. Член е на литературните общества и съюзи „Цех поэтов”, „Островитяне”, „Кольца поэтов им. К. Фофанова” и др. От 1923 до 1927 г. изкарва Висшите държавни курсове по изкуствознание при Института по история на изкуствата. Автор е на стихосбирките „Путешествие в Хаос” (1921 г.), „Стихотворения” (1926 г.) и „Опыты соединения слов посредством ритма” (1931 г.) и на романите „Козлиная песнь” (1927 г.), „Труды и дни Свистонова” (1929 г.), „Бамбочада” (1931 г.) и „Гарпагониана” (1933 г.). Умира на 26 април1934 г. в Ленинград.