Иван Коневской Из другого мира От друг свят

„ИЗ ДРУГОГО МИРА”
Иван Иванович Ореус/ Коневской (1877-1901 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТ ДРУГ СВЯТ

И ето, пак звъни камбанен глух рефрен,
пореден зов сред маранята полудневна,
а аз лежа и хъркам гол и повален
в умора мерзостно-вълшебна.

Какво ми казваш, о, камбано жива тук,
о, прозорлив свещен набат богослужебен?
Да, бий тревога, бий в Голгота жалък звук,
към унижението стон последен.

Съдбовен страж велик, гърмиш: „Да, с нас е Бог!”
Над всевековни истини гласът ти стине.
Мъдрецът не разбира, а гласът е строг,
но благ пред тези пясъци пустинни.


Ударения
ОТ ДРУГ СВЯТ

И е́то, па́к звъни́ камба́нен глу́х рефре́н,
поре́ден зо́в сред мараня́та полудне́вна,
а а́з лежа́ и хъ́ркам го́л и повале́н
в умо́ра ме́рзостно-вълше́бна.

Какво́ ми ка́зваш, о́, камба́но жи́ва ту́к,
о, прозорли́в свеште́н наба́т богослуже́бен?
Да́, би́й трево́га, би́й в Голго́та жа́лък зву́к,
към униже́нието сто́н после́ден.

Съдбо́вен стра́ж вели́к, гърми́ш: „Да, с на́с е Бо́г!”
Над всевеко́вни и́стини гласъ́т ти сти́не.
Мъдре́цът не разби́ра, а гласъ́т е стро́г,
но бла́г пред те́зи пя́съци пусти́нни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Коневской
ИЗ ДРУГОГО МИРА

И вот опять звонит тот колокол глухой,
Что слышал столько раз я в воздухе полдневном,
А я лежу, хриплю, поверженный, нагой,
В недуге мерзостно-волшебном.

Что хочешь ты сказать, о, колокол живой,
О, вещий колокол, набат богослуженья?
Да, бей тревогу, бей, над жалкой наготой,
Дошедшей до пределов униженья.

Великий страж судьбы, гремишь ты: с нами бог!
Как тот нежданный глас, что грянет над веками.
И не поймет мудрец, а голос будет строг,
Но благ перед пустынными песками.

               1899 г.




---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Иван Коневской (Иван Иванович Ореус/ Коневской) е роден на 19 септември/1 октомври 1877 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от детските си години. Завършил е историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1901 г.). Дебютира със стихове в печата през 1896 г. Един от основателите и идейните вдъхновители на руския символизъм, той е автор на знакови статии за литературата и живописта като „Стихи Лафорга” (1897 г.), „Две народные стихии” (1897 г.), „Русь” (1898 г.), „Живопись Беклина” (1898 г.), „Мистическое чувство в русской лирике” (1900 г.), „Мировоззрение Н. Ф. Щербины” (1902 г.) и др. Превежда поезия на Гьоте, Ибсен, Метерлинк, Ницше, Новалис и др. Творческата му естетика е близка до футуризма и акмеизма. Автор е на единствената излязла приживе книга „Мечты и думы” (1900 г.) с поезия и медиативна проза. Загива трагично на 8/21 юли 1901 г. в с. Зегеволд, Лифландска губерния.