Светлана Донченко - Моя мама

Светлана Донченко
Моя мама
http://www.stihi.ru/2014/03/06/3186

Пeревод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Моята майка

Застинаха сълзи дълбоко в мен,
небето сутринта прокапва само
като балсам. Какъв е моят ден?
Мълчиш, не отговаряш, мамо?
Аз зная, мамо, в рая си сега,
обвита е душата ти в блаженство.
О, как обичам всичко онова,
дошло от тебе, чудно съвършенство:
снагата гъвкава, добри очи,
ръцете ти, като морето щедри.
Замръзна ти, в очите ми горчи!
Как ще живея в скръбна бездна?...

----

ЗастИнаха сълзИ дълбОко в мЕн,
небЕто сутринтА прокАпва сАмо
като балсАм. КакЪв е мОят дЕн?
МълчИш, не отговАряш, мАмо?
Аз знАя, мАмо, в рАя си сегА,
обвИта е душАта ти в блажЕнство.
О, кАк обИчам всИчко оновА,
дошлО от тебе, чУдно съвършЕнство:
снагАта гЪвкава, добрИ очИ,
ръцЕте ти, като морЕто щЕдри.
ЗамрЪзна тИ, в очИте ми горчИ!
Как ще живЕя в скрЪбна бЕздна?...

Моя мама

Застыли слёзы где-то  в глубине
И только небо каплями бальзама
С утра сочится. Что же делать мне?
Но ты молчишь, не отвечаешь, мама.
Я знаю, мама, ты теперь в раю,
Душа твоя окутана блаженством.
О, мама, мама, как же я люблю
Всё то, что было редким совершенством:
Твой хрупкий стан и добрые глаза
И твои руки тёплые, как море.
Что ж ты застыла, горькая слеза!
Как пережить мне, мама, это горе...