Иван Хворостинин Молитва Христу Богу Молитва към Х

„МОЛИТВА ХРИСТУ БОГУ”
Княз Иван Андреевич Хворостинин-Старков (15??-1625 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЛИТВА КЪМ ХРИСТА БОГА

                Тъй като при християните има много беди от царете
                и от неразумните управници,
                от които мнозина поемат злоба,
                и от еретиците, а също и от лакомите хора,
                затова са скръбни думите и тъй тъжно говорят
                в акростиха на римските ереси...

Полковете на обеднелите, Исусе, вопиещо към теб крещят,
словославията им милостиво приеми с внимание, владико свят.

Щом с коварствата на света срещу нас се въоръжават,
от съветите им зли, Господи, винаги ни избавяй,

понеже в себе си таят сатанинската гордост
да посекат нашата към теб душевна бодрост

и твоя праведен закон по своята си воля представят,
злочестивите в капана на своята съвест улавят.

С ласкателства и с беди ни погубват врагове богати,
а не пазят от гнева ти своите палати.

Искам аз, Спасителю истински, да отсъдиш,
защото вярвам в теб, Творецо, че милостив ще бъдеш.

Само не ни предавай нас, твоите раби унили,
и посещавай своите чада с благочестива сила.

За безсловесни скотове ни смятат, духа ни размекват,
неправедните в коварство неправедно ни упрекват.

Мнозина от нас с клетва от вярата пиха,
но като зли и лукави те ни обградиха.

Злата си изгода укрепват и утвърждават,
срещу нас душите със злост въоръжават.

Владико вседържецо, ти виждаш бедите ни,
приеми изречените молитви пленителни.

Не давай на врага да ни възкачи и със злоба да ни гази,
нека не са злостни раните им над нази.


Ударения
МОЛИТВА КЪМ ХРИСТА БОГА

                Тъ́й като при христия́ните и́ма мно́го беди́ от царе́те
                и от неразу́мните упра́вници,
                от кои́то мнози́на пое́мат зло́ба,
                и от ерети́ците, а съ́што и от ла́комите хо́ра,
                затова́ са скръ́бни ду́мите и тъй тъ́жно гово́рят
                в акрости́ха на ри́мските е́реси...

По́лковете на обедне́лите, Ису́се, вопи́ешто към те́б крештя́т,
словосла́вията им милости́во приеми́ с внима́ние, влади́ко свя́т.

Што́м с кова́рствата на света́ сре́шту на́с се въоръжа́ват,
от съве́тите им зли́, Го́споди, ви́наги ни изба́вяй,

поне́же в се́бе си тая́т сатани́нската го́рдост
да посека́т на́шата към те́б душе́вна бо́дрост

и тво́я пра́веден зако́н по сво́ята си во́ля предста́вят,
злочести́вите в капа́на на сво́ята съ́вест ула́вят.

С ласка́телства и с беди́ ни погу́бват врагове́ бога́ти,
а не па́зят от гнева́ ти сво́ите пала́ти.

И́скам аз, Спаси́телю и́стински, да отсъ́диш,
зашто́то вя́рвам в те́б, Творе́цо, че милости́в ште бъ́деш.

Са́мо не ни́ преда́вай на́с, тво́ите ра́би уни́ли,
и посешта́вай сво́ите чада́ с благочести́ва си́ла.

За безслове́сни ското́ве ни смя́тат, духа́ ни разме́кват,
непра́ведните в кова́рство непра́ведно ни упре́кват.

Мнози́на от на́с с кле́тва от вя́рата пи́ха,
но като зли́ и лука́ви те ни обгради́ха.

Зла́та си изго́да укре́пват и утвържда́ват,
срешту на́с души́те със зло́ст въоръжа́ват.

Влади́ко вседъ́ржецо, ти ви́ждаш беди́те ни,
приеми́ изре́чените моли́тви плени́телни.

Не да́вай на врага́ да ни възкачи́ и със зло́ба да ни га́зи,
не́ка не са зло́стни ра́ните им над на́зи.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Хворостинин
МОЛИТВА ХРИСТУ БОГУ

                Иже во христианех многу неволю от царей
                и от правителей неразсудных
                злобы приемлют многи,
                еще же и от еретик и чревоугодных человек;
                таков есть глагол прискорбных,
                краестрочие имуще по буквам, на римские ереси...

Полки обнищавшие, Иисусе, вопиют к тебе,
Речение сие милостивное приими, владыка, в слух себе.

Еже на нас вооружаются коварством сего света,
Всегда избави, Господи, нас от их злаго совета.

Оне убо имеют в себе сатанину гордость,
Да отсекнут нашу к тебе душевную бодрость.

И твой праведный закон по своей воли изображают,
Злочестивых к совести своей приражают.

Лестными и злыми бедами погубляют нас, яко супостаты,
А не защитят от твоего гнева их полаты.

Желаю бо аз единаго тя, Спаса истиннаго,
Еже верую в тебе, Творца милостиваго.

Не предаждь нас, раб твоих, точию,
И посещай своих благочестивою мочию.

Яко безсловесных скотов нас имеют,
Коварствы неправедными укоряют.

Но мнози убо на себе клятвы наложили,
Яко злыми, лукавыми нас обложили.

Злой прибыток себе утверждают,
На нас души злостьми вооружают.

Владыка вседержитель, ты нашу беду видишь,
А глаголющиа поистинне молитвы наши приимешь.

Не дай врагом вознестися злостию на ны,
А злостныя да не будут на нас их раны.

               Между 1623 и 1625 гг.




---------------
Руският поет, писател и държавен деец Иван Хворостинин (княз Иван Андреевич Хворостинин-Старков) е роден около средата на ХVI в. Живее в Москва, но на няколко пъти е обвиняван в ерес и изпращан в далечни църковни обители. Автор е на църковно-полемични трактати и на съчинението за събитията в Русия от началото на ХVII в. „Словеса дней и царей и святителей Московскихъ еже есть в России”. Умира на 28 февруари 1625 г. в Троицко-Сергиевския манастир край гр. Сергиев посад.

               * На снимката: Икона-мощехранилница от ковчега на княз Иван Хворостинин, съхранявана в Благовещенския събор на Московския Кремъл.