Елена Жукова - Желенина - Заплакала скрипка

Заплакала скрипка

Как эта музыка волнует!
И как грустит тревожно скрипка!
Мне не забыть любовь большую
И нежную твою улыбку.

Мелодия опять вернулась.
Как струны звонки и волшебны!
Я эти ноты обожаю...
Они звучат так совершенно.

Мне будто что-то обещают -
То вдаль зовут, то нежно плачут.
И сердце бедное тоскует.
Как эти песни много значат!

Они мгновенно возвращают
Из прошлого мечты и звуки.
Как скрипка жалобно рыдает!
Как сердце рвётся от разлуки!

И шум дождя, и шорох ночи,
Дождинки на цветах магнолий.
Душа никак забыть не хочет
И стонет от сердечной боли.

Ах! Этот сладкий, терпкий запах!
На миг весна вдруг обернулась.
Застыли на ресницах капли
От слёз... Мне юность улыбнулась.

Превела на Български:  ЮЛИЯНА ДОНЕВА

РАЗПЛАКАНА  ЦИГУЛКА

Как тази музика вълнува!
Тъжи цигулката тревожно!
Аз любовта не ще забравя
и  усмивката ти нежна.

Мелодия се пак явява.
Струните са тъй вълшебни!
Аз тези ноти обожавам...
Звучат те толкоз  съвършенно.

Като, че ли обещават –
далеч  зоват и нежно плачат.
И бедното сърце тъгува.
Тез песни  колко много значат!

Те възвръщат мигновенно,
мечти и звуци отлетели.
Цигулката ридае скръбно,
като сърцето при раздяла.

Дъждовен шум и шепот нощен
и капчиците по магнолиите,
душат ми ще помни още,
ще стене от сърдечна болка.

Ах, този сладък тръпнещ мириз!
Внезапно пролет ме обгърна.
По миглите  ми сълзи стинат.
Младостта за миг се върна.