Надеждо моя, ти къде избяга,
в кои гори, усои тилилейски?
Без теб усещам: в мен препуска впрягът
на мъката - с очи, огньове змейски.
И ден след ден остават пепелища
от пътя ми, мечтаните посоки.
Нима ще мога в твоето огнище
да разгоря пак пламъци високи?
Илюзиите - ято птици гладни -
от мен без сбогом тръгват си по залез.
А в утрото на разума пощада
не ми донася изгревът запален.
Цъфти светът, воюва, страда, пее...
А същността ми - чинка онемяла
пред враг, приятел неусетно крее -
боляла, но непреболяла.
Ти пак ще дойдеш - тих рефрен в капчука.
Дъждецът песни пролетни ще пише.
Надеждо, на стъклото ми почукай -
аз ще те чакам - като милост свише!
12.04.2014 г.
Надеждо моя!
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114041205347
Свидетельство о публикации №114041205347
Рецензии
ЧИД! Желая ти здраве, леко перо и никога да не те напуска надеждата за по-добро!
Д.Ганев
Димитр Ганев 13.04.2014 09:24 • Заявить о нарушении
Д.Ганев
Димитр Ганев 13.04.2014 09:24 • Заявить о нарушении
Благодаря, Митко! Дано оптимизмът бъде винаги с теб! Светли празници! Дафинка Станева.
Дафинка Станева 13.04.2014 11:13 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 13.04.2014 11:13 Заявить о нарушении