Сергей Третьяков Восковая свеча Восъчна свещ

„ВОСКОВАЯ СВЕЧА”
Сергей Михайлович Третьяков (1892-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВОСЪЧНА СВЕЩ

Восъчна свещ
със свят упокой!
От кадене въздухът стене.
Носни кърпи вместо лица.
Шарят гърбави хора.
Исай, ликувай!
Пий, пий, пяната прелива!
Лъха на поле.


Ударения
ВОСЪЧНА СВЕЩ

Во́съчна све́шт
със свя́т упоко́й!
От каде́не въ́здухът сте́не.
Но́сни къ́рпи вме́сто лица́.
Ша́рят гъ́рбави хо́ра.
Иса́й, лику́вай!
Пи́й, пи́й, пя́ната прели́ва!
Лъ́ха на поле́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Третьяков
ВОСКОВАЯ СВЕЧА

Восковая свеча
Со святыми упокой!
Кадило воздух проломило.
Вместо лиц платки носовые.
Шарят горбатые люди.
Исайя ликуй!
Пей, пей, пена перельется!
Полем пахнет.

               1913 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Сергей Третяков (Сергей Михайлович Третьяков) е роден на 8/20 юни 1892 г. в гр. Голдинген, Курляндска губерния. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1916 г.). Първите му публикации в печата са от 1913 г. Сътрудничи на издания като „Красное знамя”, „Дальневосточное обозрение”, „Творчество”, „Окно”, „Неделя”, „Дальневосточная трибуна” и др. Член е на литературните групи на футуристите „Мезонин поэзии” и „Творчество”, съосновател е на група „Леф”. Участник е в революционните движения и Гражданската война на Далечния изток (1919-1922 г.). Автор е на книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и литературни портрети, сред които „Железная пауза” (1919 г.), „Путевка” (1921 г.), „Ясныш” (1922 г.), „Непорочное зачатие” (1923 г.), „Слышишь, Москва?” (1923 г.), „Противогазы” (1924 г.), „Итого” (1924 г.), „Чжунго” (1927 г.), „Хочу ребёнка” (1927 г.), „Речевик” (1929 г.), „Рычи, Китай” (1930 г.), „Вызов” (1930 г.), „Дэн Ши-хуа” (1930 г.), „Месяц в деревне” (1931 г.), „Тысяча и один трудодень” (1934 г.), „Люди одного костра” (1936 г.), „Страна-перекрёсток” (1937 г.); на филмовите сценарии „Элисо” (1928 г.), „Соль Сванетии” (1930 г.), „Хабарда” (1931 г.) и др. Работи в рабфаковски литературни обединения, в театралния колектив на „Пролеткульт”, изнася лекции по руска литература  в Пекинския университет (1924-1925 г.), председател е на художествения съвет на „Госкино” (1925 г.), редактира сп. „Новый Леф” (1928 г.), превежда творби на Брехт. Репресиран заради своите международни контакти, през 1937 г. е арестуван и на 10 септември 1937 г. е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.