Я кажи ми, облаче ле, бяло...
Ран Босилек
Прокудени от бащин край
пак търсим днес изгубения рай
в далечната чужбина.
Небето от коприна
за сбогом маха с облачето бяло.
А къщата ни онемяла
все нашето завръщане ще чака...
Нетърпелив, изсвирва влакът -
от ветри хала уморена.
И глухо коловозите простенват,
тежащи от вагони с мъка.
Последни думи за разлъка
се губят в тропота вагонен.
От сълзите, които роним,
потръпва гарата виновно.
Поемаме. Родино, сбогом!
Как нежно грее твоят огън!
Дори накрай света да идем
в страна - богата Атлантида -
ще търсим облачето бяло,
на майките сълзите сбрало.
На гурбет
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114041008276
Свидетельство о публикации №114041008276
Рецензии
Дафинко, искрено стихотворение. Благодаря ти.
Преведох го.
http://www.stihi.ru/2014/04/12/421
Кадър от клипчето на Петра (песен "Обич", Дора Габе).
Любовь Цай 12.04.2014 00:44 • Заявить о нарушении
Преведох го.
http://www.stihi.ru/2014/04/12/421
Кадър от клипчето на Петра (песен "Обич", Дора Габе).
Любовь Цай 12.04.2014 00:44 • Заявить о нарушении