Никола Вапцаров. Слова

Никола Вапцаров
СЛОВА


Є зловісні слова  і разючі —
важко серцю, нестерпно від них,
ллють безжально отруту смердючу,
що у залозах збили своїх.

Слово часом подібне до зради —
наче ляпас горить на щоцi,
від такого не дам собі ради,
слово — меч у ворожiй руцi.

Про такі я писати не буду,
чую сильним себе й молодим,
бо життям хочуть дихати груди,
світлим, сяйним – не смородом тим.

Ти лежиш, у острозі закутий,
водоспадом нестримним буя
вир думок — і ти чуєш крізь пута:
                Воля моя!

Ти бачиш — ген шириться нива,
немов на долоні твоїй,
звучить, наче чари і диво:
Свобода — найкраща із мрій!

Ти вільно ступаєш по полю, 
І чути — співає коса.
Чуб вітром гойдається вволю —
яка у цім слові краса!

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***


Оригінал:

Никола Вапцаров
ДУМИ


Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.

Има дума предател, при нея
аз потръпвам, аз пламвам във миг
и лицето ми — кръв, руменее,
сякаш някой ми удря плесник.

Не, за тях аз не искам да пиша,
аз съм толкова девствен и млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живот, а не тяхната смрад…

Ти лежиш окован във затвора,
във главата бучи — водопад.
И дочуваш уж някой говори:
_Свобода!_

Ти виждаш полето пред тебе,
ти виждаш го сякаш на длан,
и с някакво странно вълшебство
звучи — Свобода! Свобода!

Свободно, просторно размахваш
косата и чуваш — звънти.
И чорли перчема ти вятъра
хубава дума, нали?



Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова