Моите стихове, Мои стихи - пер. В. Латынина

Моите стихове - птици тревожни -
трудно привикват към климата нов.
Търсят посоки, почти невъзможни,
под небосвода - безроден, суров.

Дирят на Ботева птица следите
нейде по волния роден Балкан,
дето оплаква Хаджи Димитър
леса, продаден за гологан.

Търсят гнездата под селските стрехи,
ала посрещат ги пустош и лай.
Пият мъжете - за мир и утеха
стара ракия - и в пъкъл, и в рай.

Майки изпращат деца по чужбина,
стенат порутени къщи, школа.
Крее сърцето на мойта Родина,
крее, обвито от скръбна мъгла.

Залез със сабя небето прорязва -
търси България стряха и път.
Моите стихове в родната пазва
с обич и болка тревожно гнездят.

Мои стихи

Мои стихи - стрижи тревожные,
Им не привычен климат новый.
Они маршруты невозможные
Отыскивают в край суровый.

И по следам за птицей Ботева
Летают над родным Балканом,
Где жалует Хаджи* заботливо
Лес, проданный за гологаны**.

Под сельскими горюют крышами,
Где на дворах нет даже лая,
И только мужики притихшие
Пьют ракию и грезят раем.

А матери с детьми прощаются,
Зовут детей чужие страны.
И мать-Болгария сжимается
В накидке скорбного тумана.

Закат прорежет небо хмурое,
Указывая путь по звездам.
Мои стихи, как птицы мудрые,
За пазухой свивают гнезда.

*Хаджи Димитр Асенов - национальный герой Болгарии.
**Мелкие турецкие монеты.

Перевод с болгарского Валерия Латынина