Тихон Чурилин Покой

„ПОКОЙ”
Тихон Васильевич Чурилин (1885-1946 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОКОЙ

Да, и шум, да, и танци печални са там.
Но в покоя на сенки сред листи и плам
голям!
На лицата на черни старици и бели девици подред
в свят блед
сенки, сенки в покоя
трупат клонки в зелената хвоя.
Смърт ли? Да, да, да – дълго и в дълг
Бог мой дава в живота ни мъки.
Тука
изведнъж – охладняват ръцете,
изведнъж – чезнат силите клети,
о, мили,
какъв е покой!

               * Хвоя – листа и клонки на иглолистни дървета.


Ударения
ПОКОЙ

Да́, и шу́м, да́, и та́нци печа́лни са та́м.
Но в поко́я на се́нки сред ли́сти и пла́м
голя́м!
На лица́та на че́рни стари́ци и бе́ли деви́ци подре́д
в свят бле́д
се́нки, се́нки в поко́я
тру́пат кло́нки в зеле́ната хво́я.
Смъ́рт ли? Да́, да́, да́ – дъ́лго и в дъ́лг
Бо́г мой да́ва в живо́та ни мъ́ки.
Ту́ка
изведнъ́ж – охладня́ват ръце́те,
изведнъ́ж – че́знат си́лите кле́ти,
о, ми́ли,
какъ́в е поко́й!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Тихон Чурилин
ПОКОЙ

Да и шум, да и пляски печальные там.
Но покой по теням там, по хвои цветам,
Какой!
И на лицах и черных старух и девиц молодых,
Седых,
Тени, тени покоя,
Положила зеленая хвоя.
Смерть? Да, да, да – долго, в долг,
Бог дает жизни муки.
Только вдруг – и холодные руки,
Только вдруг – и колеблются силы,
И, милый,
Покой, о какой!

               1913 г.




---------------
Руският поет, писател и актьор Тихон Чурилин (Тихон Васильевич Чурилин) е роден на 17/29 май 1885 г. в гр. Лебедян, Тамбовска губерния. Учил е в икономическия факултет на Търговския институт в Москва и в Московския университет. Пише стихове от 19-годишен, първите му младежки изяви са в „Тамбовские губернские ведомости” от 1897 г., а първите му поетични публикации са в сп. „Нива” от 1908 г. Публикува в сборници и алманаси като „Московские мастера” (1916 г.), „Весенний салон поэтов” (1918 г.) и др. Известно време е актьор в Московския камерен театър. Счита се за комунист-анархист, творчеството му е свързано с литературното направление футуризъм. Страда от шизофрения и тежка депресия, 6-7 години се лекува в психиатрични заведения и лудници. Автор е на стихосбирките „Весна после смерти” (1915 г.), „Льву – барс” (1918 г.), „Жар-Жизнь” (1932 г., подготвена до коректура, но неиздадена), „Стихи Тихона Чурилина” (1940 г.) и на повестта „Конец Кикапу” (1918 г.). Посмъртно след 80-те години на ХХ в. е издаван многократно, последните издания с негови творби са „Стихи” (2010 г.), „Последний визит” (2011 г.), „Март младенец” (2011 г.), „Весна после смерти” (2011 г.), „Конец Кикапу: полная повесть Тихона Чурилина” (2012 г.), „Стихотворения и поэмы” (в два тома, 2012 г.) и др. Умира на 28 февруари 1946 г. в Москва.