Билал Адилов. Сегодня мне сказала мама...

 
Перевод с лезгинского


Сегодня мне сказала мама...


Вздохнув, сегодня мне сказала мама:
"Ах, мой сынок, как поседел ты рано!"
Она с тревогою глядела на меня,
Будто со мной беда произошла.
Ах, мама милая, забыла ли, когда,
Я в детстве спрашивал, ты почему седа?
С улыбкой нежной отвечала мне:
"Ты не печалься, не грусти сынок,
Не повернуть природу вспять, всему свой срок..."
Скажи родная, что теперь произошло?
Не изменилось ведь в природе ничего:
Проходит время, как в пустыне караван.
Порой безжалостно оно, жестоко к нам.
Всегда одна пора сменяется другой,
И в свой черёд нас покрывает сединой.
Хоть я и сын тебе, прислушайся ко мне,
Боль потуши скорей в своей душе.
                ***
А знаешь, друг мой дорогой, как за детей
В вечной тревоге бьётся сердце матерей?
Ведь есть неписаная истина одна:
Пусть мы не молоды и голова седа,
Для матерей мы дети навсегда…


Къе лагьана дидеди заз…

Къе лагьана дидеди заз чIугуна агь:
«Бала ви кьил жезава хьи вахтсуз  рехи!»
Акъвазна ам са легьзеда атIана пагь,
Хиялариз , акурди хьиз са дерт  чIехи .
Я чан  диде, алатнани ви рикIелай,
Рехи кьилиз гьа къах хьана килигзавай
Заз са чIавуз   вуна  лагьай  мили гафар?:
«Фикир гумир, я хва  акьван, жедач чавай
Дегишариз тIебиатдиз хас  тир   навар ...»
Бес гила вуч хабар хьанва,  я чан диде?
ТIебиат  я  гьа ваз чидай, уьмуьр ичIи
Эвеззава  вядеди са  муькуь    вяде,
Минет хьурай, ят1ани  зун, яб це гъвечIи:
Мажал тагуз гьич садазни лугьуз тегьер,
Уьмуьр физва са карван хьиз акъваз тежер.
Рехивилин нубат  ингье  атанва  чал,
Элуьхъара   тадиз вуна  чандавай  т1ал…

              ***
Эй азиз дуст, гьич балайрихъ   чидани ваз
Дидейрин рикI кузаватIа гьикI вижеваз?
Садни  ава са гьакъикъат, алахъа къаз :
Аслу тушиз яшарилай,  даим,  дустар,
Дидейриз чун  я  аялар, гьа бицIекар...

Билал  Адилов.


Рецензии