Михаил лермонтов - плененият рицар превод димитър

Михаил  Лермонтов -   ПЛЕНЕНИЯТ РИЦАР
Превод: Димитър   Горсов

ПЛЕННЫЙ РЫЦАРЬ
Михаил  Лермонтов 

Перевод на болгарский язык:
Димитър   Горсов
 


ПЛЕНЕНИЯТ РИЦАР

Мълком седя сред сурова тъмница;
в тясно прозорче просторът мъждее:
там са се стрелнали волните птици.
Гледам към тях и обида в мен зрее.

Вече устата не шепнат молитви,
нито пък славата с мен е любезна.
Спомням си само далечните битки,
тежката ризница, меча железен.

В каменна ризница дните прахосвам,
каменен шлем ми е стегнал главата,
щитът бездеен лежи омагьосан,
конят без поводи тича в полята.

Бързото време е конят ми харен,
шлемът - решетката с пръти ръждиви,
каменна ризница - тия дувари,
щитът - вратите немилостиви…

Стрелкай се бързо, изтичащо време -
вече под бронята душно ми става!
Смърт, щом пристигнем там, дръж здраво стремето,
сляза ли, сам ще захвърля забралото!
1841



 ПЛЕННЫЙ РЫЦАРЬ

Молча сижу под окошком темницы;
Синее небо отсюда мне видно:
В небе играют всё вольные птицы;
Глядя на них, мне и больно и стыдно.

Нет на устах моих грешной молитвы,
Нету ни песни во славу любезной:
Помню я только старинные битвы,
Меч мой тяжелый да панцирь железный.

В каменный панцирь я ныне закован,
Каменный шлем мою голову давит,
Щит мой от стрел и меча заколдован,
Конь мой бежит, и никто им не правит.

Быстрое время - мой конь неизменный,
Шлема забрало - решетка бойницы,
Каменный панцирь - высокие стены,
Щит мой - чугунные двери темницы.

Мчись же быстрее, летучее время!
Душно под новой бронею мне стало!
Смерть, как приедем, подержит мне стремя;
Слезу и сдерну с лица я забрало.

1841